Дюн: Част втора – Какво да очакваме от филма на Дени Вилньов с Тимъти Шаламе и Зендая

Написаният през 1965 г. научнофантастичен роман "Дюн" на Франк Хърбърт ни отвежда повече от осем хиляди години напред в бъдещето, за да ни покаже една завладяна от човечеството Вселена.

Както често се случва с великите произведения, "Дюн" остава болезнено актуална и в наши дни. Непримиримата амбиция на хората към технологично развитие и покоряване на звездите, постоянната борба за политическо и религиозно надмощие, войните, които водим за контрол над един или друг ценен ресурс - заради тези брилянтно разгърнати от Франк Хърбърт теми, гледайки в бъдещия свят на "Дюн", всъщност получаваме отражение на нашия собствен.

Затова не сме никак изненадани, че канадският режисьор и сценарист Дени Вилньов ("Първи контакт", "Изпепелени", "Блейд Рънър 2049") реши да пренесе книгата на големия екран, като първата част на "Дюн" излезе в кината през 2021 г. По ред причини, включително стачката на сценаристите в Холивуд, втората част стига до киносалоните чак сега.

Ще избегнем сравнения с един от по-популярните предишни опити за екранизация - тази на Дейвид Линч от 1984 г. - времевият диапазон от близо 40 години прави нещо подобно, меко казано, нечестно. Защото като започнем от технологиите и минем през настоящите времена и разбирания, всичко е коренно променено.

Истината е, че режисьорът Дени Вилньов демонстрира своя размах при представяне на масивни фантастични пейзажи още с "Блейд Рънър 2049". Както основателно отбелязват критиците, понякога той дори удължава излишно някои сцени, за да може зрителите да се насладят максимално на красотите, които се ширят пред очите им. И "Дюн: Част Първа" е живото доказателство за това. Жълтата цветова гама на Аракис и мрачната синкава на Каладън си свършиха също много добре работата да акцентират върху различните индивидуалности на отделните планети.

Що се отнася до "Дюн: Част втора", думата, която вероятно ще бъде използвана най-често, за да се опише този филм, е "мащабен". Очакват ни и много вариации на "епичен" и "зрелищен".

И каквито и гръмки думи да използваме, няма да сбъркаме, защото истината е, че Вилньов безспорно не подхожда към любимия научно-фантастичен роман на Франк Хърбърт със скромни стремежи. А резултатът е повече от впечатляващ.

"Дюн: Част втора" е страхотна филмова творба - напомняне, че този вид широкомащабен блокбъстър може да бъде направен с артистичност, усет и майсторство.

Времево втората част на "Дюн" се развива толкова близко след първия филм, че фремените (свободните) все още пренасят тялото на Джамис (Бабс Олусанмокун) отново у дома, след като беше победен в битка от Пол Атреидски (Тимъти Шаламе).

След избиването на Атреидите от династията Харконен, Пол избира да отиде с фремените, за голям ужас на майка му Джесика (Ребека Фъргюсън). Мислейки, че и Пол, и Джесика са загинали в пустинята, и подхванати от желание за насилие след унищожаването на Атреидите, династията Харконен засилва атаката си срещу фремените, което води до няколко забележителни, що се отнася до ефекти, битки.

Вилньов и неговият екип умело запълват първия час с бойни сцени, които буквално следват една след друга. Тела падат от небето, докато огромни космически кораби избухват в пламъци по начин, който се усеща толкова зрелищно, сякаш гледаме спектакъл на живо.

Тъй като битката между фремените и династията Харконен за контрол над Аракис и Подправката служи като фон за "Дюн:Част Втора", някак логично промяната на Пол - възмъжаването му от неопитно младо момче в началото на първия филм до потенциален лидер във втория, се разиграва на преден план. Водачът на племето на фремените на име Стилгар (Хавиер Бардем) е убеден, че Пол Атреидски е избраният да ги поведе, силно вярващ в предсказаното от неговия народ от поколения.

Въпреки че голяма част от пророчеството насочва Пол към спасителната му роля на месия, той се опитва да се слее с фремените, създавайки силна връзка с Чани (Зендая), в която се влюбва. Пол преминава изпитанията, поставени пред него от Свободните, приема племенното име Муад'Диб и се заклева да отмъсти на династията Харконен, които стоят зад смъртта на баща му.

Междувременно на друга планета виждаме как императорът Шадам (Кристофър Уокън) се съветва с дъщеря си Ирулан (Флорънс Пю) и преподобната майка и имперска жрица на истината от Бин Джезърит (Шарлот Рамплинг) относно властването на Аракис.

Става ясно, че Шадам всъщност е изпратил Харконен да унищожат Атреидите на Аракис, което означава, че той ще попадне в списъка за отмъщение на Пол. Ирулан служи като нещо като разказвач за "Дюн: Част втора", диктувайки някои от политическите развития в устройството.

Ако междузвездната политика не ни е достатъчна, сценаристите Вилньов, Джон Спайтс и Ерик Рот добавят добра доза религиозен фанатизъм. Лейди Джесика се превръща в мощна религиозна фигура сред Свободните, ръководейки възхода на сина си по един доста нечестен и обезпокоителен начин.

В този чужд и изпълнен с опасности свят, Пол се сблъсква с предателства, политически и религиозни интриги, създава непоклатим съюз със Свободните племена от Аракис и се сдобива с невиждани досега сили, които за добро или лошо го обожествяват в очите на идните поколения.

Една от темите, които правят впечатление във филма, е тази за ясновидството - способност, която на първо четене всеки от нас би искал да притежава. Ако обаче питаме Пол Муад' Диб, може и да се замислим преди да отправим погледа си напред във времето. Знанието за онова, което предстои, свобода ли е, или капан? И ако се окаже първото, колко от нас биха издържали под тежестта на подобна отговорност...

Въпреки че сюжетът в "Част втора" е безспорно по-богат от първия филм, най-големите му предимства отново са в заснемането. Грейг Фрейзър, който спечели Оскар заради операторско майсторство в първата част, продължава да впечатлява с работата си, заради зашеметяващо използване на цвят и светлина.

Забележителен е начинът, по който слънчевите лъчи падат върху лицето на Шаламе под определен ъгъл или толкова различните палитри, които разграничават Харконен и фремените. Кафявите и сините цветове на пустинните ден и нощ се усещат повече заземени и пленяващи, отколкото сухи, докато светът на Харконен е толкова лишен от цвят, че често е буквално черно-бял. Тук е мястото да споменем и за мрачната фигура на Фейд-Рота (Остин Бътлър), племенник на барон Владимир Харконен (Стелан Скарсгорд), който истински успя да ни впечатли.

Що се отнася до музиката на Ханс Цимер, тя ни се стори малко агресивна в първия филм, но тук той интелигентно диференцира културите, намирайки повече метални акорди за студените Харконен, за да балансира срещу разгорещеното звучене, която използва при фремените.

"Дюн: Част втора" e сравняван от критиците с "Междузвездни войни: империята отвръща на удара" в навечерието на световната му премиера. Но за нас като че ли има и по-добър паралел: "Властелинът на пръстените: Двете кули" - друг филм, който надгражда наученото за героите от първия филм, добавя няколко нови и интересни, засилва усещането за непрекъсната битка и опасност, като същевременно ни кара да вярваме, че третата част е просто неизбежна.