Уискито може и да е ирландска национална напитка, но то отдавна е пропатувало целия свят и носи духа на старите дестилерии. То има дълга, дори необятна история, която е трудна за проследяване с ясна датировка. Но все пак ще опитаме. В рубриката на TrafficNews “Историята на уискито” ще се опитаме да разбулим мистерията му, като се върнем до дълбока древност.
Ще отговорим на някои основни въпроси, ще се запознаем повърхностно с терминологията в бранша и ще разгледаме различните видове. ВНИМАНИЕ! Този материал не е предназначен за превзети дегустатори със „знам всичко по въпроса” поведение. Рубриката ни е изцяло любителска и за забавление. А и истинските любители на уискито винаги искат да научат нещо ново и да споделят вече наученото с други. Приятно четене и наздраве!
Започнахме от първите сведения за кехлибарената напитка, разгледахме най-важните събития, свързани с нея, посочихме различните видове… Време е да си ви разкажем и как се пие уиски.
"Господи, толкова обичам да пия скоч, че понякога си мисля, че трябва да се казвам Игор СтраУиски." -
Игор Стравински
Уискито се нарежда до виното в класацията на изисканите питиета. По тази причина също като виното, то има своите изисквания. Течното злато, крие в сърцевината си неподозиран микс от аромати и вкусове, носещи неповторими преживявания. За да се насладите пълноценно на истинските му, непроменени и неподправени качества, е важно то да бъде сервирано с правилната температура, в подходящата чаша и с храни, които ще допълнят дълбокия му вкус. Събрали сме за вас основни правила за консумация на малцовото вълшебство, които ще направят пътуването ви в света на уискито сладко, омайно и запомнящо се.
Температурата
Дълбок ефект върху вкуса на напитката оказва температурата. Неправилната температура на поднасяне може да има силно негативно въздействие върху вкуса или да го промени. При някои видове уиски се разгръщат и преобладават различни нотки във вкуса, в зависимост от това дали е поднесено охладено, или не. Оптималната препоръчителна температура за консумация на уискито е 18-21 градуса, което прави съхраняването в хладилника неподходящо, неприемливо и пагубно за вкуса и аромата му, а при по-висока температура от 21 градуса дъхът на спирт взима превес над другите.
Чашата за уиски
Размерът и формата на чашата също са от голямо значение. “Традиционната” уиски чаша с дебело дъно и широк отвор (така нареченият tumbler) е добър избор, ако сте решили да смесите уискито си с кола или сода или пък да му сложите лед, накратко бихте я ползвали на тинейджърски купон. Тя е абсолютно безполезна в случай на сериозно пиене и дегустиране на уиски.
Изборът на подходящата за поднасяне чаша с правилния вид и размер съвсем не е проява на снобизъм или ненужен каприз, а има съществено значение за усещане и разгръщане на аромата на уискито. Висококачествената малцова течност се дегустира и поднася в чаша, наподобяваща формата на лале – широка основа, тясно гърло и столче, по-късо от това на винените чаши. При дегустация напитката се вдишва първоначално и след това се отпива малка глътка, която трябва да се задържи върху езика и да завърши пътя си върху небцето. Вместимостта на чашата за поднасяне варира от 115мл. за Шотландия и Ирландия до 175мл. за САЩ, столчето помага да не докосвате стените, а тясното гърло концентрира аромата, за да го усетите по-пълноценно и с всички сетива. Чашите с цилиндрична форма и дебело дъно, в които се поднася уискито в родината му, се наричат dram.
Водата – единствен спътник на уискито
Последното нещо, което трябва да подготвите, преди да започнете процеса на опитване и оценяване на уискито, е вода. Въпросът с водата е доста деликатен. Има ентусиасти, които подкрепят тезата, че уискито трябва да се пие чисто и други, които твърдят, че “уискитата имат нужда от вода по същия начин, както и цветята”. В интерес на истината проблемът не е толкова принципен, колкото технологичен.
Силното алкохолно съдържание “приспива” вкусовите рецептори на езика и създава силни спиртни изпарения, които блокират пътя на по-слабите миризми от букета към носа. Така се получава същото онова усещане на дезинфекция в устата, което оставя и дядовата ви усуканица, а единствения вкус и аромат, който долавяте е този на медицинския спирт. И все пак, когато си имате работа с някои изключително стари и скъпи уискита (20+ години) трябва да подхождате с повече предпазливост, защото поради дългото време на отлежаване те са „по-крехки” и сложните органични молекулни връзки може лесно да бъдат „разрушени” от неразумното добавяне на вода. Освен това, усещането да гледате как 30-те грама уиски, струващи 100-тина лв. в чашата ви, отиват на кино, не е от най-приятните.
Така че в крайна сметка, просто бъдете по-внимателни с по-старите уискита. С риск да се повторим ще ви припомним, че водата също има вкус, затова не всеки тип вода е подходящ за вашето малцово уиски.
Изборът на храна
Уискито не е обикновено питие и съчетаването му с традиционните мезета – фъстъци, колбаси и други, е недопустимо и пагубно за качествата му и изживяването ви при консумацията. Ядките нямат място до чашата ви с луксозното питие и нямат нищо общо с традицията за консумацията му, макар в България да се сервира често и погрешно уиски с фъстъци. Малцовата наслада се комбинира с haggis – традиционно шотландско мезе, което има и български еквивалент – кървавицата.
А когато се погрижите за всичко това, следва същинското опитване. То също има своите правила, за които ще прочетете в следващия ни материал.
Ако сме успели да ви заинтригуваме с част от историята на уискито, следете рубриката ни. Ще ви разкажем още много интересни неща и ще продължим да проследяваме миналото и настоящето на това вълшебно питие.
Акценти
Темите на Traffic News
