Уискито може и да е ирландска национална напитка, но то отдавна е пропатувало целия свят и носи духа на старите дестилерии. То има дълга, дори необятна история, която е трудна за проследяване с ясна датировка. Но все пак ще опитаме. В рубриката на TrafficNews “Историята на уискито” ще се опитаме да разбулим мистерията му, като се върнем до дълбока древност.
Ще отговорим на някои основни въпроси, ще се запознаем повърхностно с терминологията в бранша и ще разгледаме различните видове. ВНИМАНИЕ! Този материал не е предназначен за превзети дегустатори със „знам всичко по въпроса” поведение. Рубриката ни е изцяло любителска и за забавление. А и истинските любители на уискито винаги искат да научат нещо ново и да споделят вече наученото с други. Приятно четене и наздраве!
След като разгледахме накратко историята с древната напитка, съвсем логично е да преминем към различните видове „вода на живота”.
„Всеки бърбън е уиски, но не всяко уиски е бърбън!”
На света има два типа хора – такива, които обожават бърбън и такива, които за нищо на света не биха отпили от него. Но кой го е създал? Любителите на бърбъна и изследователите на това питие споделят много и най-различни теории, които дават твърде разностранна информация за произхода му.
Началото
Името в крайна сметка произлиза от френската династия Бурбони, въпреки че точното вдъхновение за името на уискито е несигурно; претендентите включват Окръг Бърбън в Кентъки и Улица Бърбън в Ню Орлиънс, и двете от които са кръстени на династията. Бурбънът се дестилира от 18 век. Името „Бурбон“ се прилага едва през 1850-те години, а етимологията в Кентъки е усъвършенствана едва през 1870-те. Въпреки че може да се направи навсякъде в Съединени щати, е силно свързан с Американски юг и със Кентъки по-специално.
Както знаем, след откриването на Новия свят, стотици хиляди европейци се превръщат в заселници на Северна и Южна Америка. На територията на днешните Съединени американски щати, това са основно британци – ирландци, шотландци и англичани. От комбинацията на европейски техники и американска царевица се родило това алкохолно бижу.
Бърза дефиниция:
Бърбънът е бърбън, само ако е произведен в САЩ, тъй като той е американска напитка, произведена за пръв път там.
В състава му може да има няколко зърнени култури, но 51% от суровината трябва да бъде царевица.
Бърбънът отлежава само в нови, опушени дъбови бъчви.
При процеса на дестилация, процентното съдържание алкохол не трябва да надхвърля 80%.
Когато се оставя за отлежаване в бъчвите, алкохолното съдържание на бърбъна не трябва да е по-високо от 62.5%
Преди да се бутилира, бърбънът трябва да е отлежавал поне две години. При бутилиране алкохолното съдържание не трябва да е под 40%.
Не е задължително то да е правено в Кентъки, въпреки че повечето от най-добрите такива произхождат оттам. Има и някои други по-технически регулации, но това са основите. Той е единственият алкохол, който трябва стопроцентово да е произведен в САЩ — иначе е просто уиски.
Именно в Кентъки произвежда най-добрия бърбън в света от над 200 години. Но бърбънът не е и единствено дестилирана царевица. Всъщност, той дори не се счита за уиски, докато не се окаже в бъчва.
И дървесината на тази бъчва определено има значение. Регулаторните дефиниции са размити, като уточняват само "обгорени нови дъбови контейнери," но голяма част от този дъб в исторически план е идвала - и продължава да се доставя - от Средния Запад. За отлежаване се използват бъчви от бял дъб, който расте само в няколко щата и дървото трябва да е на поне 50 години. Изискването за "нова" дървесина е въведено (някъде през 30-те години), за да се осигури заетост на дърводобивния и бъчварския сектор. Защо обаче обгорена?
"Най-вероятно, за да се налага първите производители на уиски да обгарят вътрешността на бъчвите, те са използвали наново бъчви, които преди са се употребявали за съхранение на риба или кисело зеле," предполагат цпециалистите. Във всеки случай всичката тази нова обгорена дървесина придава силния ванилово-карамелен аромат и вкус, които правят бърбъна толкова вкусен.
Защо Jack Daniel's не е бърбън?
Ако погледнете, която и да е бутилка Jack Daniel's, ще видите, че на нея пише Тенеси уиски. Въпреки че, реално Jack Daniel's отговаря на всички критерии, по които може да се нарече бърбън, производителите му твърдят, че Джак е Тенеси уиски, а не бърбън.
Още в края на 30-те години след падането на Сухия режим в щата Тенеси, правителството се опитва да сложи етикет „бърбън“ на Jack Daniel's, но семейство Мотлоу категорично отказало да нарече напитката си бърбън. Според Мотлоу процесът на производство не Jack Daniel's го прави различен от бърбъна и затова би било неправилно Джак да се нарича бърбън.
Jack Daniel's e различен с това, че се филтрира през захарен кленов активен въглен и че се произвежда в Тенеси. Това са двете условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се нарече Тенеси уиски. Те обаче не противоречат на условията за производство на бърбън, както и посочените по-горе условия не отхвърлят тези.
В заключение можем да кажем, че Jack Daniel's има правото да се нарича бърбън, но не е бърбън.
Ако сме успели да ви заинтригуваме с част от историята на уискито, следете рубриката ни. Ще ви разкажем още много интересни неща и ще продължим да проследяваме миналото и настоящето на това вълшебно питие.
Акценти
Темите на Traffic News
