Европейската комисия (ЕК) публикува днес най-новия си доклад за перспективите за селското стопанство на Европейския съюз (ЕС), в който са представени пазарните прогнози за селското стопанство в ЕС до 2035 г. Според доклада селскостопанският сектор на ЕС се очаква да продължи да бъде нетен износител на продукти на хранително-вкусовата промишленост и да допринася за световната продоволствена сигурност, като същевременно се адаптира към предизвикателства като изменението на климата и променящото се потребителско търсене, пише ЕК на официалната си страница.

Предполага се, че макроикономическата среда ще бъде добра, растежът на реалния БВП в ЕС се очаква да се стабилизира в средносрочен план, а инфлацията да се върне към целевото равнище от 2 процента. Въз основа на това се разработват пазарни прогнози за селското стопанство в ЕС с методи за агро-икономическо моделиране.

 

Според доклада се предвижда промяна в моделите на потребление в ЕС: очаква се консумацията на месо да намалее слабо, главно за говеждо и свинско месо, докато консумацията на растителни протеини да нарасне. Очаква се консумацията на млечни продукти да остане стабилна, с променящи се навици и разширяване на новите употреби.

Прогнозите за пазара се основават на перспективите за селското стопанство на ОИСР-ФАО за периода 2024-2033 г., в които се предвижда лек спад в реалните цени на основните селскостопански стоки и нарастващо търсене от страна на държавите с ниски и средни доходи.

Полски култури

Очаква се използването на обработваема земя в ЕС да се промени частично към 2035 г. Предвижда се изместване на земеползването от зърнени култури и рапица към соя, други маслодайни семена и варива, което се дължи на по-ниското търсене на зърнени култури за фуражи и биогорива. Очаква се площта на земеделската земя с трайни насаждения да се увеличи, докато постоянно затревените площи и земите под угар биха могли да останат стабилни.

Предвижда се добивите от зърнени култури и маслодайни семена да нараснат незначително до 2035 г. благодарение на положителното развитие на прецизното земеделие, цифровизацията и подобряването здравето на почвите, компенсирането на изменението на климата, намалената наличност и достъпност на селскостопанските суровини. Очаква се производството на зърнени култури да бъде движено от царевица и ечемик, докато производството на пшеница се предвижда да нарасне след спад през 2024 г. И накрая, очаква се производството на захар бавно да намалее до 2035 г., което се дължи на намаляването на добива на захарно цвекло и на преминаването на потребителите към диети с по-нисък прием на захар.

Мляко и млечни продукти

Секторът на млякото и млечните продукти в ЕС ще достигне повратна точка, където намаляването на стадата с млекодайни крави вече няма да бъде компенсирано от ръста на добивите на мляко в средносрочен план. Очаква се производството на мляко в ЕС да намалее. Въпреки това секторът все повече ще допринася за екологичната устойчивост на продоволствените системи, като същевременно генерира повече добавена стойност в сектора. 

 

Производството на сирене и суроватка в ЕС ще продължи да расте, макар и с по-бавни темпове, отколкото в миналото. Очаква се потреблението на млечни продукти в ЕС да остане стабилно, с промени в състава му. Например промените в начина на живот и нарастващите здравни изисквания могат да увеличат търсенето на обогатени и функционални млечни продукти.

Месни продукти

Очаква се общото производство на месо в ЕС да намалее. Предвижда се производството на говеждо месо да намалее поради опасения за устойчивостта, ниска рентабилност и по-строга регулаторна рамка. По подобен начин се очаква потреблението на говеждо месо да намалее поради ограниченото предлагане и високите цени.

Прогнозите са потреблението на свинско месо да намалее поради опасения за устойчивостта, докато потреблението на домашни птици се очаква да се увеличи, което се дължи на по-здравословен имидж и относително по-ниска цена. Предвижда се консумацията на овче и козе месо да остане стабилна поради устойчивите модели на потребление, свързани с културните традиции.

Специализирани култури

Очаква се производството на зехтин в ЕС да нарасне леко до 2035 г., което се дължи на увеличаването на добива от маслини. Прогнозите са обаче низходящата тенденция в потреблението на зехтин в основните страни производителки да продължи, докато в други държави от ЕС се предвижда да се увеличи. Производството и износът на вино от ЕС вероятно ще намалеят, което се дължи на намаляването на приема на алкохол от по-младите поколения и на променящите се навици при пиене. 

Производството на плодове и зеленчуци ще бъде изправено пред предизвикателства, свързани с екстремни метеорологични явления, увеличаване на разходите за енергия, ограничения за употребата на пестициди и епидемии от вредители. Независимо от това потреблението на пресни продукти в ЕС се очаква да се увеличи, което се дължи на повишаването на осведомеността на потребителите относно ползите от здравословното хранене. Производството на ябълки може да остане стабилно, докато това на праскови и нектарини се очаква да намалее.

Симулация на стрес тестове по веригата за доставки на фуражи в ЕС

Упражнение за моделиране оценява как подобренията в добивите на култури и ефективността на фуражите в ЕС могат да смекчат последиците от шока по отношение на добивите на световния пазар на фуражи. То моделира въздействието на хипотетично екстремно метеорологично събитие, което засяга световните доставчици на фуражи през 2035 г., върху веригите за доставки на фуражи в ЕС и следователно върху месопреработвателния сектор в ЕС, тъй като ЕС е нетен вносител на протеинови фуражи. Симулацията показва, че производството и потреблението на месо в ЕС ще бъдат засегнати само незначително, докато подобряването на ефективността на фуражите в ЕС и добивите от богати на протеини култури биха могли в ограничена степен да смекчат отрицателното въздействие върху сектора на месото в ЕС.

Екологични аспекти

В настоящия доклад се разглеждат също последиците за климата и околната среда върху селското стопанство в ЕС, произтичащи от пазарните прогнози за 2035 г. Резултатите показват подобрение по отношение на всички показатели за околната среда и климата, включени в анализа, с прогнозирано намаляване на емисиите на парникови газове, емисиите на амоняк и излишъка от азот, пише БТА.

Контекст

Европейската комисия публикува своя прогнозен доклад в края на всяка година, като представя набор от прогнози за основните селскостопански сектори в ЕС по време на Дните на селското стопанство в ЕС. Анализите на селскостопанските пазари се основават на наличните до средата на септември 2024 г. данни за селскостопанското производство и търговия въз основа на набор от макроикономически допускания, считани за най-правдоподобни към момента на анализа. 

Прогнозите отразяват настоящата Обща селскостопанска политика (ОСП), както и политическите действия и споразуменията за свободна търговия, които са в сила или са ратифицирани до края на септември 2024 г. Настоящият доклад служи като база за бъдещата аналитична работа на Европейската комисия, но не следва да се тълкува като прогноза поради неизбежната несигурност по отношение на макроикономическото развитие, геополитическите и търговските отношения и последиците от изменението на климата. Настоящият доклад на Комисията е съвместно усилие на Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" (ГД "Земеделие и развитие на селските райони") и Съвместния изследователски център (JRC).