Балканският полуостров през 2026 г. се очертава като регион на дълбоко потребителско разочарование и медийна нестабилност. Докато средното глобално ниво на доверие в новините е 37%, почти всички държави в нашия регион се намират далеч под тази граница. Данните от мащабното изследване показват, че България заема едно от най-незавидните места в регионалния медиен пъзел.

В регионалната класация по обществено доверие в новините, България се намира в критично състояние. С едва 21% доверие (спад от 5 процентни пункта за година), страната ни изпреварва на Балканите единствено Гърция, където доверието е достигнало историческо дъно от 18%.

За сравнение, съседните ни държави се справят малко по-добре, макар също да са в зоната на скептицизма: Сърбия отчита 22%, Румъния – 23%, а Хърватия – 29%. Тези нива на недоверие в региона се свързват с политическа нестабилност, атаки срещу журналисти и усещане за неправомерно влияние върху редакционната политика.

България е част от малка група държави в света, където активното избягване на новини надхвърля 60%. В това отношение ние сме в почти идентична ситуация с Хърватия (63%), Гърция (60%) и Турция (60%).

Критичен срив на доверието в медиите у нас: Едва всеки пети българин вярва на новинитеДокладът на Института „Ройтерс" чертае тревожна картина за България – 60% от хората активно избягват информацията, докато инфлуенсърите и ИИ печелят позиции

Този феномен на „информационно изтощение“ е по-слабо изразен в Сърбия (53%) и Румъния (47%), което показва, че българският потребител е сред най-отчуждените от официалния информационен поток в целия регион.

Една от най-ярките разлики между България и останалите балкански страни е степента на зависимост от социалните мрежи за информиране. България е абсолютен лидер в региона по използване на Facebook за новини с 66% седмичен обхват.

За сравнение, нивата в съседните ни страни са значително по-ниски:

  • Румъния: 56%
  • Гърция: 52%
  • Сърбия: 50%
  • Хърватия: 50%

Докато в Сърбия и Гърция се наблюдава по-сериозен възход на видео платформи като YouTube и Instagram (съответно 41% и 40% за новини в Сърбия), в България Facebook остава безапелационен източник на информация, което крие рискове от засилване на дезинформацията.

България показва по-висока адаптивност към изкуствения интелект в сравнение с част от съседите си. У нас 9% от хората вече използват AI чатботове за новини, което е наравно със Сърбия. В това отношение изпреварваме Румъния (8%) и Хърватия (5%), но изоставаме значително от Гърция (12%) и Турция (14%), където технологията се налага много по-бързо като алтернатива на традиционните медии.

В индекса за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2026 г., България (71-во място) се намира в средата на балканската скала. Положението е по-добро в Румъния (49-о място) и Хърватия (53-о), но страната ни е в по-благоприятна позиция от Гърция (86-о), Сърбия (104-о) и Турция (163-о). Общото между всички тези пазари обаче остава високият процент граждани, които вярват, че медийните собственици и политиците упражняват неправомерно влияние върху новинарското съдържание.

България се намира в специфичен „медиен капан“ на Балканите. От една страна, ние сме сред страните с най-голямо недоверие и умора от новините, а от друга – сме най-силно пристрастени към Facebook като основен източник на информация. Това прави българската аудитория по-уязвима на регионалните тенденции на дезинформация в сравнение с по-балансираните медийни пазари в Румъния и Хърватия.