Григор Димитров даде обширно интервю за рубриката на Евроспорт "Гласът на играчите", в което говори за нещата, които е научил от по време на пандемията от коронавирус, за кариерата си, бъдещите си планове, както за гордостта, която изпитва, че е българин, съобщава Гонг.

 
"Когато ми казаха, че имам коронавирус направо останах без дъх. Бях срещнал толкова много хора по това време, включително и семейства с деца. Първото нещо, което направих бе да ги уведомя, че съм сположителна проба. Това включваше и моето семейство. За щастие, никой не пострада'. 
 
'След това бе важно да изпратя правилното послание до възможно най-много хора. Не съм се срамувал, можех да си замълча, но исках всички да знаят, че без значение кой си, с какво се занимаваш и в колко добра форма си, можеш да се заразиш'.

'Положителната проба дойде в много неподходящ момент. Бях успял да се опазя толкова дълго време, а също така бях положил и доста труд. Това бе моментът, в който да мога да тренирам допълнително, тъй като предната година имах проблеми с рамото. Сега имах шанс да наваксам. Когато те удари болестта няма какво да направиш, освен да приемеш ситуацията и да я използваш, за да си направиш самооценка'. 
 
'За мен това бе време, в което да науча нещо ново. Бях щастлив, че около мен има толкова много страхотни хора - семейството ми, екипът ми, хората, които ме обичат. След това започнах да играя, но не бях на необходимото ниво - физически и психически. Лека полека обаче намерих ритъма си и се върнах към нормалното'.
 
'Сега гледам да се наслаждавам на малките моменти, които често неглижираме - няма значение дали е красив залез, или просто да изпия едно кафе с приятели. Приемаме за даденост много от нещата в живота ни, но това е нормално. Все пак животът се движи на много високи обороти, а хората си поставят цели, които им отнемат много повече от вниманието. Мисля си, че сега перспективата се промени'.
 
'Скоро ще стана на 30 години, но не съм мислил много по този въпрос. Със сигурност обаче се вълнувам. На тази възраст не си нито млад, нито стар. Просто влизаш в друг етап от живота си, в който гледаш на себе си различно, разбираш себе си различно. Така можеш да се освободиш от ненужните неща около теб'. 
 
'Физически се чувствам добре, психически не се чувствам на 30 години, което е добре. Все пак израствам в главата си. Иска ми се да продължа да играя докато тялото ми позволява да го правя на най-високо ниво. Тенисът обаче е нещо временно, няма да бъде вечно. Ние сме спортисти, а всеки има срок на годност. Сега изживяваме мечтите си, но след това започва истинския живот'.

'Така освен тенис, да се надявам да имам семейство в бъдеще, а също така планирам и да работя върху други неща, които винаги съм искал да направя. Тогава, когато дойде време да се сбогувам с едно нещо, ще бъда готов за другото с отворени обятия и развълнуван за следващата глава от живота си'.
 
'През миналата година създадох собствена фондация, която се надявам да изиграе голяма роля в бъдещето ми. Това е нещо, което винаги съм обмислял, но исках да изчакам, за да намеря точното време. Когато бях дете и живеех в България, майка ми ме взимаше от училище и минавахме покрай деца, които по принцип нямаха шанс да получат помощ от някого. Спомням си как я питах дали някой ще им помогне и тя ми отговори: „Няма да те лъжа, синко, те са в много трудно положение, но ако искаш да направиш нещо един ден, защо не продължиш да играеш тенис?". 
 
'Всъщност назначих майка си за директор на фондацията. И двамата помним този разговор, така че той наистина значи много. Тя мисли по различен начин от всеки, когото съм срещал през целия си живот, и мисля, че именно заради нея винаги съм имам нестандартни идеи. Тя има безкрайна позитивност и аура в себе си, подтиква ме да искам да направя следваща крачка и да постигна тази своя цел, така че не бих могъл да измисля по-добър човек и вярвам, че тя ще свърши чудесна работа; не се съмнявам в нея нито за секунда'.
 
'Все още структурираме финални парчета от пъзела и отнема известно време, защото искам да покрием широк спектър, а не да се фокусираме само върху едно определено нещо. Опитваме се да намерим начин да подкрепим колкото се може повече хора, независимо дали става въпрос за семейства, деца или възрастни, или иначе казано всички, които се нуждаят от необходимата помощ за напредък в живота. Определено съм развълнуван за подобно начинание, но това същевременно е и голямо предизвикателство'. 
 
'Чувствам се като един от малкото късметлии, които имат семейство като моето. Всеки член от него е допринесъл по различен начин в живота ми. Научих много от всеки от тях и просто искам да дам нещо от себе си в замяна, така че виждам фондацията като начин да компенсирам отсъствието от семейството и страната си'.

'Да играя за България, има огромно значение за мен. Цялото ми семейство все още живее там и се опитвам да се връщам, когато мога. Получавах куп предложения през кариерата си да играя за различни страни и се гордея с факта, че никога не съм помислял да взема подобни решения. Горд съм, че съм българин, и това винаги е било част от мен'. 

'Преследването на мечтата ми да стана тенисист означаваше, че трябваше да се отдалеча много рано в живота си, но все още съм същият човек, какъвто бях тогава. Паспортът ми и знамето до името ми са български и продължавам да се чувствам като част от държавата си. Много съм щастлив, че можем да имаме история и в мъжкия тенис, особено след постигнатото от сестрите Малееви при жените. Това е огромно постижение за мен, но също така се надявам, че фондацията ще гарантира, че наследството, което оставям за страната си, не е само за това, което съм постигнал на корта'. 
 
'Живеем във време на несигурност и всичко се променя всеки ден, където и да сте по света. Сигурен съм обаче в едно - можем да останем в настоящия момент, да го оценим, да му се насладим, след което да излезем и да дадем 100% от себе си - на и извън корта - и това е всичко, което можем да поискаме. Контролирайте това, което имате възможност да управлявате!", каза Димитров.