Младата пловдивска щангистка Бояна Костадинова е едва на 15 години, но вече дебютира на Европейско първенство по жени преди няколко седмици. Бояна завърши осма в категорията до 45 кг. на шампионата в арменската столица Ереван. Тя е състезателка на СКВТ “Марица Пловдив” с треньор Борислав Налбантов и учи в Спортно училище "Васил Левски" от едва 6 месеца, но е сред най-големите надежди в женските щанги. Любопитното е, че тя се премества от София в Пловдив, защото тук са най-добрите условия за подготовка и бъдещо развитие. 

Участвала е още на две Европейски първенства за кадети и основната и цел е да спечели медал от Европейско. Бояна мечтае да участва и на Олимпиада. Само преди няколко дни спечели първо място на Държавното лично отборно първенство по щанги в Хасково в категорията до 53 кг., след като 63 кг. при изхвърлянето и 77 кг. при изтласкването. Отборът на Марица спечели отборната надпревара при кадетките до 17 години. През миналата година тя попадна и сред 10-те най-добри ученици на Спортното училище. Бояна даде интервю пред TrafficNews за участието на Европейското за жени, как се е запалила по щангите и за какво мечтае.

- Какви бяха твоите първи стъпки в щангите и тренирала ли си нещо друго преди това? 

- Щангите не бяха моя първи избор и преди това съм спортувала като доста мъничка балет, а след това бокс и кикбокс. Запалих се по спорта от майка ми, която ме заведе в залата. Отидох с нея с мисълта, че ще я гледам, но не беше така, защото ми хареса много и започнах да тренирам. Живеех в София и там започнах да тренирам, но от няколко месеца съм в Пловдив, защото преценихме, че това е най-доброто място за мен.

- Как едно момиче се запали по щангите, защото това определено не е от женските спортове? 

- Явно отвкъщи, защото майка ми се е занимавала със силов трибой, който наподобява нашия спорт, но той не е олимпийски. Майка ми е и фитнес треньор и от там ме грабна спорта. Много харесвам спорта, въпреки че не е женски спорт. Като че ли по-мъжките спортове ме влечат, защото преди това тренирах бойни спортове. 

- Как реши да се преместиш от София в Пловдив? 

- Обсъдихме го това с майка ми и решихме, че в Пловдив е най-добрият вариант за мен и моето развитие. Тук е един от най-големите отбори с много добри треньори. Имам роднини и в Пазарджик и не ми е трудно, защото съм оправна от малка. От 6 месеца съм в отбора на Марица и уча в Спортното училище в Пловдив и съм много доволна от условията. 

- Как се стигна до участието на Европейското първенство за жени?

- Аз преди това трябваше да ходя на Световно за кадетки до 17 години в Албания, но една седмица преди състезанието се контузих и не заминах. Възстановявах се от контузията и треньорът ми ме беше предупредил, че можем да отидем на Европейското за жени. Една седмица преди състезанието бяхме на лагер в Русе. Не успях да направя сериозна подготовка, защото мен бе болеше и нямаше много време за подготовка. Трябваше да сваля 7 килограма за шампионката и до момента никога не бях сваляла килограми за толкова кратко време. Не беше трудно и успях да го превъзмогна.

Бояна с треньора и Борислав Налбантов

- Как премина самото състезание и как се почувста на такъв голям форум? 

- На изхвърлянето минах първи опит на 58 кг., но ги изтървах отзад. На втори опит изхвърлих 59 кг. и завърших състезанието със 61 кг. на изхвърлянето и станах седма. На изтласкването първи опит ми беше 70 кг., след това записах 73 кг., но на 75кг. беше несполучлив. Завърших осма в крайното класиране и минах другата българка, която стана 9-та. Беше прекрасно и се запознах с много хора. За такова голямо състезание аз бях сред най-малките, а от целия отбор само още едно момиче от Варна беше по-млада от мен с няколко месеца. Не бях притеснена и дори на миналите ми състезания бях по-притеснена. Не усещах притеснение дори и когато изтървах първи опит на изтласкването. 

- Ти очакваше ли да участваш на Европейското за жени? 

- Не очаквах, но ме взеха бързо в националния отбор и първото ми Европейско беше 2021-а година до 15 години в Полша, а второто беше 2022-а отново в Полша. На първото завърши на 5-то място до 40 кг., а на второто миналата година завърших 6-та.

- Как попадна в националния отбор? 

- Аз бях на две републикански и първото беше в Асеновград, когато бях тласнала 44 кг., а след това в Хасково тласнах 51 кг. в категория до 40 кг. и може би от там са ме забелязали. Тогава ме викнаха на лагер и бяхме много щангисти, но само половината отидохме на Европейско и се оказа, че правя добри резултати и от 2021-а година съм в националния отбор.


Бояна с националния отбор на Европейското в Ереван

- Щангите са един от най-успешните ни на Олимпиада, мечтаеш ли да участваш на най-големия форум за един спортист? 

- Доста голямо желание имам да участвам на Олимпиада. Надявам се да стане всичко с времето си. Трябва с много тренировки да го постигна. Първата ми цел е да стана европейска шампионка, защото никога не съм взимала медал от Европейско. Мечтая и за олимпийски медал, но съм прекалено малка още и трябва да мина доста състезание преди да стигна до Олимпиада.

- Какво ти предстои тази година?

- Юли месец имам състезание в Молдова, което е Европейско първенство до 15 години за кадетки и ще се състезавам в категория до 45 кг. Това е състезанието, за което се готвя най-много, защото там ще се участвам срещу щангисти на моите години. 

- Каква е конкуренцията в щангите при жените? 

- Конкуренцията в България не е много голяма, защото има малко момичета. Този спорт не е популярен сред момичетата и сме малко.

- Как преминава деня ти и как виждаш клуба, в който тренираш? 

- Първо сме на училище, а следва първа тренировка, а след това пак сме на училище и пак на тренировка. Отборът е прекрасен и имам страхотни съотборници, които ме и подкрепят. Няма нещо, което да ми липсва.


На Европейското Бояна за първи срещна любимата си щангистка Джулия Империо. Италианката, която е европейска шампионка от миналата година спечели сребро в Ереван в категорията до 49 кг. 

- На кои щангистки се възхищаваш?

- На Боянка Костова, тя беше много добра щангистка. Има и едно момиче от Италия – Джулия Империо, на която също доста се възхищавам и с голямо удоволствие я гледам по състезания. Успях да я срещна за първи път на Европейското и се снимах с нея. Бях много радостна, че я виждам.

- Как виждаш развитието си в бъдеще? 

- Надявам се да спечеля медал от Европейското до 15 години, което предстои. Съсредоточила съм се към него и това ми е основната цел. Все още нямам медал от Европейско и това ми е основната цел и ще бъда много радостна ако успея да я постигна. Това ми е последна година при 15-годишните, а от догодина ще се състезават до 17 години.

- Спомена, че си участвала и в реклами как се стигна да участваш? 

- Като цяло ми харесва това стана от майка ми тя ме заведе. Запознах се с много различни хора. С почти всички от тях сме приятели и до ден днешен. 

- Какво ще си пожелаеш?

- Надявам се да нямам контузии, нови рекорди и да съм жива и здрава.