Победата на България срещу Швеция с 3:2 е знакова не само в исторически план. Тя за пореден път показа, че националният ни отбор най-после случи на читаво треньорско ръководство в лицето на Петър Хубчев, Георги Донков и пловдивчанина Левон Апкарян, който от години работи в тандем със старшията и на клубно ниво. И тримата са германски възпитаници, което си личи и по стила, налаган в отбора - солидна организация, дисциплина, твърдост, раздаване, печеливша тактика. Всъщност той е единственият адекватен с оглед на футболния потенциал, с който България разполага в момента.

Отчитайки безспорните заслуги на играчите за израстването на отбора, не е тайна за никого, че не разполагаме с ярки индивидуалности от европейска класа и от ранга на Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров в по-близкото минало. Болшинството от националите ни играят в първенства, които са на опашката на Стария континент, в това число и нашето. При това положение излиза, че селекционерът Петър Хубчев е най-добрият в националния ни отбор и трябва да му се отдаде заслуженото. А БФС трябва да го позлати и да му предложи нов договор, независимо от класирането ни в световните квалификации. Защото преобрази отбор, който имаше много малко общи неща с истинския футбол. Да не говорим, че явно е изключителен мотиватор. Мнозина го упрекнаха, че публично разкритикува капитана Ивелин Попов на пресконференцията преди мача, но след това Попето беше най-добрият на терена.

Всъщност Хубчев е доказал, че умее да работи, когато няма големи очаквания към него и отборите, които е ръководил. Преди години стигна финал за Купата с втородивизионния Поморие, направи чудеса и с Берое. Не постигна успехи с Ботев, но на Колежа претенциите на феновете винаги са били изключително високи.

Отдавна не сме гледали трикольорите толкова организирани решителни и целенасочени в действията си на терена и основната заслуга за това е на треньорския щаб. С оглед на това, че непостоянството продължава да бъде постоянен спътник на тима /то е много характерно и за спорта ни като цяло/, не бива да натоварваме националите с очаквания за задължително класиране за Мондиал 2018. Всъщност гостуването ни на Холандия в неделя също се явява ключово. Лалетата не са във форма, преживяват смяна на поколенията и трябва да останем пред тях в класирането.

В момента сме трети с 12 точки - на една след второто място, даващо право на бараж. Там е Швеция, лидер е е фаворитът Франция с 16 т. Холандия е 4-та с 10 точки. До края на кампанията остават три срещи - ние гостуваме на Холандия в неделя, посрещаме Франция на 7 октомври и гостуваме на аутсайдера Люксембург на 10 октомври. Ситуацията продължава да бъде заплетена и второто място все още е далеч. За първа победа от 50 години няма бонуси и Хубчев го знае прекрасно. Остава да го разберат и футболистите.

Програмата в група А до края на световните квалификации:

3 септември:

Беларус - Швеция, Холандия - БЪЛГАРИЯ, Франция - Люксембург

7 октомври:

Беларус - Холандия, Швеция - Люксембург, БЪЛГАРИЯ - Франция

10 октомври:

Франция - Беларус, Люксембург - БЪЛГАРИЯ, Холандия - Швеция