В поредица от разследвания „Кой написа присъдата преди съда?“ поставихме въпроси за ролята на автотехническите експерти в наказателните производства. Нарекохме ги „скритите съдии“, защото техните заключения могат да се окажат решаващи за изхода на едно дело, въпреки че присъдата се постановява от съда.

В разследванията ни разгледахме експертизи по тежки пътнотранспортни произшествия, противоречия между заключенията на различни специалисти и въпроси към работата на проф. Станимир Карапетков. Потърсихме отговори и от самия него, но той не прие отправените покани за интервю.

Сега въпросите към професионалните авторитети идват и от човек, който сам изготвя съдебни експертизи.

За пръв път, след като напусна Съюза на независимите автотехнически експерти в България (СНАТЕБ), пред Тина Ивайлова говори автотехническият експерт Стефан Делчев.

В частта от  интервюто, която сега излъчваме, ще чуете мнението му за професионалните авторитети, контрола върху експертизите и пропуските на разследващите полицаи, които могат да променят човешки съдби.

Кой проверява хората, от чиито заключения понякога зависи дали един човек ще бъде осъден, оправдан или дали близките на загинал при катастрофа ще получат справедливост?

-Защо проговорихте? Кога и защо решихте да напуснете Съюза на независимите автотехнически експерти в България и какво беше последното събитие, което ви накара да кажете „дотук“?

С. Делчев: Просто говорихме само за пари.

-Вие откога виждате проблеми в работата на организацията?

С. Делчев: Ами, от много време. Много пъти съм казвал и на Карапетков, когато сме се... Викам: „Добре де, ходите да преподавате на прокурори, на... такива в Института по... какво беше... по правосъдие. Ами дайте да казваме, да вземем да се въвеждат нови неща за огледи, за извършване на огледи, за заснемане с дрон, за извършване на 3D, за работа в 3D среда.“„Да, да, знам, знам, знам“... и дотам. Нищо. И продължаваме да си работим по стария начин. Няма нещо да се промени в начина на изготвяне на експертиза. И виждах, че няма смисъл повече да се членува там.

-Колко голяма е отговорността на едно вещо лице?

С. Делчев: Много голяма. Много голяма. И лошото е, че от цялата верига, като се започне разследващ полицай, прокурор и така нататък, наказателна отговорност носи вещото лице за даване на невярно заключение.

Има една уловка, че когато огледът не е извършен като хората и са допуснати много грешки в измерванията или липса на такива, оразмерени следи, които се виждат на фотоалбума, но после липсват в протокола за оглед, снимките са от такъв ракурс, че не можеш да ги определиш къде са в пространството. Възможността да допуснеш грешка е огромна. Което пък рефлектира след това примерно върху решението на съда или върху дадена човешка съдба. Много пъти протокол за оглед, не знам дали сте виждали на живо, е писан така, че не знаеш какво иска да ти каже.

-Показахме и доказахме, че една експертиза е възможно да реши дори наказателното дело. Нарекохме ви „скритите съдии“, вас, експертите.

С. Делчев: Да, по принцип е така. Експертът, за да си свърши качествено работата, трябва да има качествен оглед. И не може в XXI век разследващите да ходят на огледи с рулетка, нивелир от железарията и друго няма.

-Друг е въпросът, когато нарочно е написан един такъв протоколза оглед?

С. Делчев: Да. Това е вече тема на друг разговор. Не мога да кажа „ти нарочно“ и така нататък. Но когато вкарваш техника, високоточна техника и наука в тези огледи, това нещо се избягва. И не може да бъде манипулирано. Защото примерно, ако заснемете мястото по определен начин с дрон, когато искате да правите фотограметрия на мястото на произшествието, за да създадете 3D модел, тогава дронът не лети, като вие да го управлявате и да снимате изборно това, което на вас ви харесва.

Тогава дронът се пуска в автоматичен режим на полет по предварително създаден маршрут. Тук вече е отговорност на оператора на дрона или разследващия да каже откъде докъде да снима, подходите към ПТП-то, завоя, да се хване цялата дъга на завоя, крайното положение на автомобилите или тялото на пешеходеца, примерно, където е паднало. И да се заснеме със степен на припокриване 80 на 75% по определен ракурс. И тогава тези снимки са с метаданните. Всяка една снимка е с надморска височина, GPS координати, географска широчина и дължина. Имате камерата на дрона, фокусното му разстояние и така нататък. И когато тези снимки се обработват в софтуер, се получава точност от 1 до 4, до милиметрова точност. И всичко е фиксирано.

-Но за да стане това, трябва да бъдат обучени и разследващите полицаи?

С. Делчев: Ами разследващи или технически сътрудници. Да си назначат технически сътрудници, да могат да заснемат по определен начин. Айде, тук малко ще кажем и другото, че МВР има ресурса. Те имат правоспособни геодезисти на щат, намират се в Гранична полиция, които могат да обработят снимките, могат да направят 3D-то, ако толкова се държи на това нещо. Макар че съвременните софтуери за възстановка на ПТП, когато са обработени снимките, се импортират вече в този софтуер и получаваш 3D картината на произшествието. Правиш терена и започваш да работиш върху него, върху дигиталния близнак на мястото, където е станало произшествието, с всички следи, ако си заснел по време на огледа, два или три часа след като е станало ПТП-то.

-И това на вас, експертите, би ви помогнало да направите експертиза?

С. Делчев: Да, би ни помогнало. Дори и да не правиш симулация в 3D среда, макар че е желателно, хубаво е да се прави това нещо, данните, които вземеш като изходни данни за изчисленията, ги взимаш от реалната среда.

-Толкова ли е сложно? Почваме да гадаем: „Мокър път или асфалт?“ Е, добре де, колко мокър? Какъв е коефициентът на сцепление?

Американската полиция, канадската полиция, полициите в Германия и така нататък, обикновените полицаи снимат с дрона. Въпрос е на обучение, на желание да се обучат хората.

-Друг е въпросът, че освен това обучение, те трябва да си спомнят и това, което са учили още в Академията на МВР или където са учили, че един оглед, за да започне, мястото трябва да бъде отцепено?

С. Делчев: Ами да, да бъде отцепено. На първия момент, за да може да се бележат следи и така. После даже не е необходимо. Когато се бележат следите, местата на колите, местата примерно на тялото, на мотора или каквото щете, може да пуснете движението. Не е задължително да спирате движението с часове. Снимал съм 21 декара, дронът ги снима за около 15 до 19 минути и заснема всичко. Когато сте белязали примерно с един спрей мястото на автомобила и мястото на тялото, вие може да снимате и автомобила като увреждане с обикновен фотоапарат. Или преди да извършите полета с дрона, може да направите някоя снимка на автомобила на 360 градуса и после да му направите 3D на уврежданията и да измерите дълбочината на уврежданията. И когато това нещо се направи, може да пуснете движението.

И когато дронът снима, той заснема автомобилите, които се движат. Те си стоят на снимката, но при последващата обработка, понеже автомобилите се движат и нямат снети постоянни координати, софтуерът, който обработва снимките, ги изчиства. И получавате чиста картина на пътното платно с местата на установяване на това, което ви интересува. Тоест няма нужда изкуствено да премахвате тези автомобили, които са заснети. Получавате чист терен, върху който може да измервате, може да правите симулации, може да правите всичко.

-Колко често съдът възприема експертизата почти изцяло и какво ще се случи, ако тя е неточна?

С. Делчев: Ами, това кой е неточен, всеки си носи последствията.

-Да, ама някой трябва да установи, че е неточна?

С. Делчев: Трябва да го установи, но съдът... Имам наблюдения от практиката, която имам, че съдът се съобразява с тези нови методи, които се показват по някакъв начин от експерти като мен и други колеги, които искат нещо да се промени. Имам колега от Търговище, който закупи софтуер за реконструкция, още един. Убедиха се, че нещата се получават много по-точно, много по-коректно. Онзи ден имах дело, в което експертизата беше правена със заснемане с дрон, в 3D вариант, за едно кръстовище. И на същия ден, доколкото разбрах, в заседанието е четена и присъда. Тоест съдът се интересува от тези неща. Там ми зададоха въпроса: „Това изкуствен интелект ли е?“Ние обяснихме, че това не е изкуствен интелект, това е просто един симулатор, физически, базиран на законите на Нютон и на други механични уравнения. Механиката е една. Дали ще е на Запад, дали ще е в България, дали ще е на Изток, тя е една. Просто всичко е направено за улеснение и за по-голяма точност.

-А кога една експертиза вече не е въпрос на професионално мнение, а на фактическа грешка?

С. Делчев: Когато вече изкривиш данните по някакъв начин, вещото лице не може да отваря, да прави каквото си иска и да пише: „Това тука е така, това е така.“ Няма. Той е фиксиран на момента.

-Но не във всички случаи. Има и разследващи полицаи, които правят огледите както трябва.

С. Делчев: Има, има. Никой не казва, че няма.

-А има и вещи лица, които пък правят експертизата нарочно така, че да изглежда по определен начин.

С. Делчев: Ами, така е. Така е. За съжаление, така е.

-Има ли механизъм, по който експертът носи отговорност, ако заключенията му са неправилни?

С. Делчев: Ами, той има по принцип член 291, но е... Как да кажа...

-В повечето случаи виждаме отвод на експерта?

С. Делчев: Ами, да, отвод на експерта и така. Оказва му се натиск и той казва: „Няма да работя.“

-Ако вещото лице носи отговорност за това, че експертизата е неправилна?

С. Делчев: Значи, то няма лошо. Всеки допуска грешка. Няма човек, който да работи и да не допуска грешка. Живи хора сме. Всеки допуска грешка. Въпросът е, когато си направил тази грешка...

-Ама да си направил една. А когато са поредица от  грешки, които водят до едно заключение?

С. Делчев: Когато си направил тази грешка, да кажеш: „Ей, госпожо съдия или госпожо прокурор, извинявам се, допуснах тази грешка, оттегляме това заключение, дайте ни време да си го коригираме, за да излезем с друго становище. Допуснали сме грешка там, там и там. Молим, извиняваме се много.“ Тогава никой няма да тръгне... Как да кажа, признат грях не е грях, казал народът. Може от тази гледна точка да се каже: „Дайте да коригираме нещата, да бъдем коректни.“ Най-малкото това са живи хора, това са човешки съдби. Той умрелият си е умрял, ама живите продължават да живеят с тези неща.

-Самият съд, съдиите, разчитат на вещите лица да представят правилно нещата.

С. Делчев: Да, така е.

-Те затова ги назначават.

С. Делчев: Те така ги назначават и вече, когато изслушат експертизата, прочетат я, решават.

-Те не са длъжни да са компетентни във вашата материя.

С. Делчев: Не, не, те не са длъжни. Но когато изчетат експертизата и се убедят, че експертизата им е ясна, и на самия съдия или прокурор му става ясно как е настъпило едно произшествие, изяснен му е механизмът и той вече се е убедил. Съдът, както се казва, формира вътрешното си убеждение, за да постанови дадена присъда. И когато той се убеди в дадена експертиза, той я приема, кредитира я. Ако примерно каже: „Възниква съмнение“, той може да назначи друга: тройна, повторна, петорна, седморна и така нататък. Докато стигне до някаква картина, при която му става ясно какво е станало. Но това вече си е въпрос на съда как ще възприеме дадено нещо.

-Има ли прекалено голяма концентрация на едни и същи вещи лица по най-тежките дела в България? Или по-конкретно, защо на най-тежките дела или пък такива с голям обществен интерес винаги се появява едно име?

С. Делчев: Ами, защото се счита, че той ще направи най-точната експертиза. Всеки един съдия, прокурор иска делото му да се движи по-бързо, да няма обструкции относно оспорвания, искания и така нататък. От тази гледна точка, да, има го това като концентрация. Много знакови дела да се правят от определени хора. Но това вече е преценка на разследващия кого ще назначи. Има приложение, не с чак всичките функции, което може да бъде закупено от полицейските управления. Аз, понеже съм член на групата, където излизат новини за ъпдейти на софтуера, и се казва: „Полицейското управление скоро в Питърсбърг закупи дадения софтуер“ и те сами вече си правят и скици, и първоначалните симулации, скорости. Ако някъде запецнат, примерно, могат да извикат друг експерт. Могат и да контролират с този софтуер това, което си изчислил, дали може да бъде, дали отговаря на действителността. Могат да заложат данните, които си изчислил, дали ще съвпаднат до някаква степен с крайните положения на колите, примерно след удара.

-Това всичко, което го говорите, е много хубаво, обаче аз не виждам как може да се случи в страната.

С. Делчев: Вещите лица трудно могат да бъдат проверени, но разследващите полицаи, хората, които правят... Първоначалният оглед е най-важното нещо. Той не може да се промени и да се извърши дни след това или месец след това. И когато първоначално объркаме нещата...Да, тръгва всичко накриво.

-Да, но тези хора кой трябва да ги контролира?

С. Делчев: Ами, тука е въпросът вече: тези, които извършват огледа, да им се търси по някакъв начин дисциплинарна отговорност, ако не е наказателна. Защото то пък... То няма кой да работи разследващ полицай. Но трябва да има някаква отговорност. Сега, тук вече е въпрос на ръководствата на тези структури да преценят, че при тези допускания трябва да се носи отговорност. И пак искам да кажа, че с въвеждането на съвременни средства за заснемане тези грешки ще бъдат сведени до минимум. Защото на мене ми се е случвало протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие на надлез „Надежда“ между лек автомобил и мотоциклетист. В протокола за оглед са написани едни разстояния, а на фотоалбума виждам автомобила къде е и грешката е 54 метра. Пет сантиметра – супер. Пет метра – иди-дойди. Ама 54 метра – просто много.

-Трябва да има контрол на разследващите полицаи, хората, които правят огледите, и контрол на вещите лица.

 С. Делчев: Ами, трябва да има, трябва да има.

-Но трябва ли да има и последици?

С. Делчев: Ами, трябва да има последици, да, съгласен съм. Целта е да сведеш възможностите за манипулация до минимум. И вече всеки ще знае, че като тръгне да прави някоя щуротия, ще има последствия. Защото има обективно снети данни, че това, което си написал, не отговаря на действителността. Имали сме дело, удар с пешеходец на гарата на Владая. Пада пешеходецът някъде, идва първа полицията и стоят. Айде, когато дойде на мястото първо Бърза помощ, разбираемо, докторът не се интересува от процесуално-следствени действия. Той гледа да спасява човешки живот, разхвърля всичко, товари го на линейката и бяга към болницата. Тогава нищо не можеш да кажеш. Но когато патрулката дойде първа на мястото, трупът или там лежи ей там на пътното платно: „Абе, сложи един конус, тука му е главата, тука са му краката, бе!“ Стоят и бъркат си, да не кажа къде. И в един момент: „Къде беше?“ И почваме в съда: „Ама как беше разположено тялото? Ама главата му накъде беше? На тая линия ли беше или на оная линия ли беше?“ Адвокатите, примерно на обвиняемия. И започват едни циркове и процеси по две-три години. А така – отиваш, очертаваш, идва линейката, взима си го, но ти знаеш вече къде е бил, къде си намерил трупа или тялото къде е било позиционирано.

-Възможно ли е един човек, ето и вие сте експерт, физически да изготви качествено стотици или хиляди експертизи годишно?

С. Делчев: Не. Не е възможно. Абсурд. Една сложна експертиза може да отнеме и месец.

Добре, тогава как ще коментирате това, че авторитетът във вашата професия...?

С. Делчев: Ами, значи, то е ясно, да. Някой друг пише. Някой друг пише и така. То е ясно, да. Не, не може. Не, не може. Аз работя денонощно. Айде, не денонощно, но кажи-речи без почивка.

-Явявате се и по дела?

С. Делчев: Е, да, явяваш се и в съдебни заседания, пък там чакаш. То всичкото това е време. И не може, не може да напишеш много експертизи. Аз казвам, работя, не съм спирал да работя. Въпросът е човек доколко иска да работи, но въпреки всичко не може.

-Вие колко можете годишно да изготвите експертизи?

С. Делчев: На месец се е случвало да имам по 15–20 експертизи в граждански дела, които със зор ги написвам. Казвам, със зор, понеже си ги пиша сам заключенията. Аз ги написвам със зор, даже някой път не успявам. Отделно досъдебни производства. Значи, считайте колко може да напишеш, като се има предвид, че гражданските състави сега от юли до септември не работят. Тоест те са в отпуска, не заседават. Те си вършат друга работа, съдиите, но не заседават. Има съдебна ваканция и после инвентаризации от септември до декември, после и януари до...Ей, това е сезонът. Не може да направя, да кажем, 200–300 експертизи. Я напиша, я не. Никога не съм си водил, в интерес на истината, статистика колко съм написал. Винаги за мен е било да бъдат издържани. Казвам: „Не мога в този срок, пускам молба.“ Сложна е експертизата, изисква повече време.

-Вие не се страхувахте да напуснете СНАТЕБ?

С. Делчев: Да.

-Не се страхувате и да говорите срещу авторитета във вашата професия. Защо другите се страхуват?

С. Делчев: Е, какво страшно има? Сигнали в прокуратурата са пуснати срещу мене. Защото си ползват ей такива номера за въздействие. Но сега, в края на краищата... Бяхме в едно съдебно заседание с професора, заедно с Мутафчиев, в което аз не бях съгласен с тяхното мнение и написах особено мнение. Законодателят е предвидил такава възможност, че може да подпишеш дадено нещо, но с особено мнение и казваш защо не си съгласен. И се обосноваваш. И се подписваш под това особено мнение. Това е твое право. И тук в това няма нищо лошо. Аз не виждам нещо лошо.

-Ама трябва да имаш топки да напишеш това особено мнение?

С. Делчев: Ами, не, написах го, депозирах го. И спорихме в съдебното заседание. Ставаше там за едно двуколесно моторно превозно средство, в което господин Карапетков отмени формулата на Иларионов. Каза, че е стара и не такова. В друго съдебно заседание каза, че не е стара, но... Както и да е. Не исках да правя циркове, но в съдебното заседание казах на съдията тогава: „Не можете да ме убедите, че те са прави. Моето мнение е това. Айде да приключваме с панаира, така да го кажем. И вие сте съдията, вие си решавайте делото.“

-Да, но кой проверява вещите лица? Кой проверява авторитетите? Тук сега вече въпросите към авторитета на вещите лица идват не от родители, не от близки на потърпевши, не от журналисти, а от колега.

С. Делчев: Ами, аз съм казал моето мнение. Чувам разни коментари, че не съм бил постъпил коректно и така нататък.

-От кого са тези коментари, че не сте постъпили коректно?

С. Делчев: Е, сега, предават ми хора, колеги там от Съюза, които са се изказвали, но понеже е през трето лице, няма как да го твърдя кой и какво, и що. Но аз съм казал, че няма смисъл. Няма да обръщам внимание на тези работи, честно казано.

-Вие ли сте единственият автотехнически експерт, който е дръзнал да напусне професионалната организация?

С. Делчев: Не, и други напускат, но примерно преценяват, че няма да работят или не искат повече да членуват. Не уточняват нещата. Но има и други. Даже на това събрание, на което ми е приета оставката, имало и друг колега, който си е пуснал заявлението.

-От Пловдив, доколкото разбирам.

С. Делчев: Да, за напускане. И така. Не съм единственият.

- Да, но вие казвате, те се отказват да работят въобще тази професия?

С. Делчев: Да, да. Не, аз тук може би подходих и малко емоционално, но...

-Ама не съжалявате?

С. Делчев: Не. Не. За какво да съжалявам? Взел съм си решението. Това си е мое решение. Няма какво да съжалявам. Никого не съм обидил, да съм казал нещо обидно.

-А сега по-трудно ли ще ви бъде след тези ваши действия?

С. Делчев: Не виждам. Не виждам. Може би, не знам. Чак пък толкова. Хляб има за всички по средата. Хляб има за всички. Аз и не държа вече да съм толкова натоварен. Държа да си имам малко повече спокойствие. И когато работя дадено нещо, да го работя, да го изпипам отвсякъде, да бъде точно, поне както считам аз, че е точно. А пък вече дали ще бъде ценено, е тема на друг разговор.

-Искате ли вие нещо да кажете?

С. Делчев: За начина на... за промяна на извършване на тези огледи. Да се направи една система за заснемане и тук трябва да се обмисли как да бъде издържано чисто процесуално, за да има съответната тежест после в съда и да не се дава възможност на вещи лица и адвокатски кантори да се люшка заключението в едната или в другата посока.

-За пари, за застраховки?

С. Делчев: За пари, за застраховки, да. То най-вече оттам идват нещата. Когато има желание от тази гледна точка, аз съм склонен, винаги ще отида и ще споделя това, което мога, което имам като опит. Няма да се дърпам.

-Моля ви се, инициирайте и среща с министъра на вътрешните работи и предложете да има контрол наистина над хората, които правят огледи.

С. Делчев: Ами, ще кажем. Точно затова беше, че когато водихме предварителния разговор днес с директора на СДВР, виждат, че има някакви пропуски и искат да ги изчистят при тези огледи. Защото има една практика, която аз не я приемам, но това са техни вътрешни правила в МВР. Примерно става едно ПТП, пострадалият е жив, откарват го в „Пирогов“ и там се чака потвърждение дали е средна телесна повреда, за да се извърши оглед. През това време могат да минат пет-шест часа.

-Просто да извършите един оглед или няколко огледа, за да ги научите тези хора какво трябва на практика да правят.

С. Делчев: Преди време са ходили експерти. Сега, доколкото разбрах, са възроптали там чисто правно, да не се влияе на вещото лице. Не можело да присъства.

-Не, с обучителна цел го направете. Защото на терен е едно, а това, което ще им кажеш, е друго.

С. Делчев: Ама, правил съм. В областната дирекция съм ходил на огледи с тях и съм пускал дрон да видят как става.

-И да им се обясни какво трябва да се направи за автотехническа експертиза.

С. Делчев: Обяснявал съм им. Обяснявал съм им на огледи, ходил съм. Трябва да има и желание. Като няма желание, има чатал малко над врата, трябва да се сложи. Не може „А, няма да правя“. Абе, чакай бе, ти получаваш държавна заплата, бе. Не може „няма, не искам, няма, недей“. За мене, това си е чисто мое мнение, беше грешка, че ги депагонизираха в МВР. Я пагона и да видим дали „искам, не искам“. Няма „не искаш“. Това ти е разписано като задължение, трябва да го направиш. А вече ние, аз, че ще помогна или други колеги ще помогнем, това така, това така. Да, няма проблем.

Следва продължение!