Миналата година НЗОК направи проверка в 42 лечебни заведения за шест месеца, в която участваше още ДАНС. Резултатът е, че трябва да бъдат възстановени 1,470 милиона лева, но няма гаранции, че това ще се случи. Управителят на НЗОК заяви в парламента, че хипотезата за масови мними хоспитализации не се потвърждава. Хората обаче казват, че това е масова практика. Това каза председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов в ефира на „Твоят ден”.
„Това, че не се потвърждават такива мними хоспитализации, не означава, че няма. Просто никой не ги търси”, допълни той.
Експертът коментира случая с УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, при който шестима души бяха привлечени към наказателна отговорност за схема за източване на пари от Здравната каса. Сред тях е и началникът на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Св. Георги“ проф. д-р Мариела Генева-Попова, която е и декан на Медицинския факултет на Медицинския университет в Пловдив. Таушанов посочи, че става дума за организирано източване на касата по известна схема – за 2026 г. са увеличени броят на хоспитализациите с 300 хиляди – от 2, 1 милиона на 2,4 милиона, плюс 2 милиона амбулаторни и клинични процедури. „Значи, 4,4 милиона души за „завъртани” през болницата. Ние сме шампиони по хоспитализации, защото там най-лесно се източва Касата”, каза още Таушанов.
Той посочи още, че при лекарски грешки проверките са постфактум. Документите сочат, че всичко е изрядно, а вещите лица не могат да установят разминаването между историята на заболяването и записаните данни. „Не може да се докаже лекарската грешка, 50% били необосновани. Тогава как пациентите да обосноват обвинението си?”, запита Таушанов. Той отбеляза още, че в здравната система няма независими вещи лица.
Адвокатът по медицинско право Величка Костадинова каза, че за установяването на лекарските грешки голямо значение има съдебно-медицинската експертиза. Тя цитира случай, в който Върховния касационен съд много добре е разяснил какво трябва да съдържа такава експертиза и как да бъде обоснована тя.
Костадинова коментира и случая с фиктивните хоспитализации в болница „Лозенец” в Клиниката по съдова хирургия. Тя каза, че резултатът от разследването е, че болницата е върнала определена сума, но няма информация дали някой е поел наказателна отговорност.
Адвокатът посочи, че в случая с болницата в Пловдив за организиране на престъпна група наказанието е до 15 години затвор, а за участие – до 10 години. Тя обясни, че самото лечебно заведение също носи отговорност и парите трябва да бъдат върнати на Касата, тъй като болницата трябва да контролира дейността на клиниките.
Костадинова подчерта, че в документацията на пациента може да бъдат записани факти, които не са реални, а това създава предпоставка за риск при последващо лечение.
Адвокатът даде пример за източване на Касата – хоспитализирана е жена с автоимунно заболяване, нейната майка е придружител, но и тя е била хоспитализирана в отделението.
Таушанов каза, че няма наредба, която да разяснява качеството на здравните услуги, и в този ред на мисли "Медицински надзор" реално не проверява нищо.
"Сега пациентите не се изписват като оздравели, а с подобрение. Т.е. какъв е ефектът от лечението - никой не знае. Освен това в епикризите пишат който каквото си иска - никой не се интересува от това", каза още експертът.
Темите на Traffic News
