Деветима сирийци и един египетски гражданин са били на борда на потъналия в Черно море кораб „Алфа Ватан“. Сирийските власти все още не са потвърдили смъртта на моряците, като официалният им статус остава „изчезнали“. Междувременно Дамаск е изпратил дипломатическа нота до България с искане за независимо разследване на инцидента и обяснение защо операцията по издирване на оцелели е прекратена по-малко от 24 часа след атаката.

 

В ефира на NOVA експертът по морско търсене и спасяване Коста Андреев, председател на доброволческото сдружение БУЛСАР и бивш заместник-командир на Военноморските сили, коментира шансовете за оцеляване на екипажа, решението за прекратяване на издирването и техническите предизвикателства пред бъдещото подводно разследване.

 

По информация на Министерството на отбраната фрегатата „Верни“ се е включила в подготовката на операция, свързана с издирването на другия кораб – „Ейбъл“, както и на различни останки. Очаква се допълнителна информация за резултатите от тези действия.

На въпрос дали сирийските власти имат основания да критикуват България за кратката продължителност на спасителната операция Андреев посочи, че подобни решения зависят от множество фактори. „Не съм сигурен дали Сирия има право да критикува нашите власти, но по-скоро бих говорил с цифри. Обикновено една такава операция може да продължи от 24 до 40 часа, до две денонощия“, обясни експертът.

По думите му продължителността на издирването се определя според конкретния район, метеорологичните условия и вероятността за откриване на живи хора. Андреев подчерта, че морската среда представлява сериозна опасност за човешкия организъм дори когато температурата на водата не изглежда особено ниска.

„Морската среда не е естествената среда на човека. Топлината се разпространява във водата 25 до 30 пъти по-бързо, отколкото във въздуха“, обясни той.

Според експерта температурата на морската вода в района на инцидента вероятно е била около 18-20 градуса. При подобни условия времето за оцеляване зависи от физическото състояние на човека, облеклото му и редица други обстоятелства. „При температура на водата около 20 градуса човешкият организъм може да издържи максимум до около 40 часа, но всичко зависи от облеклото и състоянието на човека“, посочи Андреев.

Той обясни, че още през първите два часа във водата може да започне изтръпване на крайниците, тъй като организмът ограничава кръвообращението към тях, за да запази температурата на жизненоважните органи.

По думите му между втория и седмия час може да настъпи тежка хипотермия.

„Това са много редки случаи. Вероятността някой човек да оцелее над седем часа в такава среда, при температура 18-20 градуса, е минимална“, заяви експертът, уточнявайки, че са възможни и изключения.

Въпреки това той отказа да направи категоричен извод, че след първото денонощие не е имало никакъв шанс да бъдат открити оцелели. „Не мога никога да бъда категоричен. Има изключения, има случаи, когато хора са издържали и по-дълго време във водата, в зависимост от състоянието, в което са били“, подчерта Андреев.

Според разпространената до момента информация корабът е бил поразен около 3 часа сутринта. Експертът допуска, че по това време повечето моряци вероятно са спели в каютите си, а на вахта са били един или двама души.

Ако екипажът е бил облечен с обичайни дрехи за почивка, това допълнително би намалило възможностите за продължително оцеляване във водата. В хода на издирването е бил забелязан и преобърнат спасителен плот. Според Андреев обаче откриването му не доказва непременно, че моряци са успели да се евакуират. „Във всеки кораб има устройство, което при потъването освобождава плотовете автоматично. Така че няма гаранция, че човек го е спуснал“, обясни той.

Експертът допълни, че тези механизми са предназначени да позволят на спасителните средства да изплават на повърхността дори когато екипажът не е в състояние да ги освободи самостоятелно.

Друг основен въпрос е установяването на точното местоположение на потъналия кораб и извършването на подводен оглед. Според информация, публикувана в специализирано морско издание, „Алфа Ватан“ може да се намира на дълбочина около 2000 метра.

Коста Андреев обясни, че подобна дълбочина е възможна предвид особеностите на релефа на Черно море. По думите му континенталният шелф край българското крайбрежие се простира на приблизително 40-60 километра навътре в морето, след което започва континенталният склон. Там дълбочините нарастват значително и могат да достигнат около 2000 метра.

За изследването на потънал на подобна дълбочина кораб е необходима специализирана техника, включително дистанционно управлявани подводни апарати. „Има такива дронове, но една подобна операция може да продължи дълго време, тъй като зависи от климатичните условия в района“, посочи Андреев.

Той обясни, че за целта е нужен достатъчно стабилен кораб със система за динамично позициониране, който да може да носи, управлява и поддържа подводен апарат, способен да работи на дълбочина до 2000 метра. Преди началото на операцията трябва да бъдат извършени предварителни проучвания, да се уточни мястото на потъването и да се осигури подходящ плавателен съд и оборудване.

Експертът не се ангажира с конкретен срок дали изследването ще отнеме седмици или месеци, тъй като продължителността му ще зависи както от техническата подготовка, така и от времето в морето. „Предстои една много сложна технически операция“, подчерта той.

Допълнително затруднение ще бъде и наближаващият зимен сезон, когато метеорологичните условия в Черно море могат да ограничат възможностите за работа на специализираните екипи.