„Българските региони отчаяно се нуждаят от работещо правителство и функциониращ парламент. Ние имаме централизирано управление и правомощията на кметовете са ограничени. Дори на втория град по големина инвестиционната програма е в обем 30-40 милиона на година – относително скроомен бюджет за проблемите, които стоят пред града. Ако няма европейско и държавно финансиране, градът и регионът са обречени на изоставане“, това каза зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов на бизнес форум за Пловдив и региона, организиран от „Капитал“.

Стоянов подчерта, че проблемът с инфраструктурата на града и района е комплексен, но със сигурност минава през реализацията и довършването на три много важни проекта.

„Пловдив преобърна своята съдба последните 10-20 години и икономическата трансформация, която се случи в региона, благодарение на предприемачите, инвеститорите и икономическите зони, промени начина, по който гледаме на региона. През 90-те затваряхме детски градини и училища, а сега не достигат Но пред нас има хубави проблеми на растящ, развиващ се регион. Новият програмен период дава шанс да се възползваме и да направим това развитие. От една страна имаме няколко много големи държавни инфраструктури проекта съвместно с държавните и местните власти. Сред тя е довършване и разширяване на околовръстния път. Да,  все още Пловдив няма довършен такъв, което е изключително странно. На около 30 минути от града живеят близо 600 000 души, официално регистрирани - това е метрополията на града и още неофициално в нея живеят около 100 000.  Имаме изключително голямо струпване на хора, нетипично извън столицата. Нямаме алтернативен градски транспорт – само автобуси. Третата тема е алтернативното водоснабдяване, особено с новите цени на тока. 90% от водата в Пловдив е помпиерска, т.е. ползват се помпи. Преди повишаването на цените сметките са около 1 милион на месец. Това са три големи проекта - за градска железница, околовръстен път и водоснабдяване, които са в домейна на държавата, но активно участие трябва да вземем и ние. Затова те влизат като част от основните проекти в Плана за интегрирано развитие на общината“, посочи Стоянов.

По думите на зам.-кмета проектите за развитие не трябва да се свеждат само до територията на град Пловдив. Действията трябва да са насочени към целия регион, тъй като той функционира заедно.

„Мислим как да работят по-активно със съседните общини, за да се развиват паралелно. Не на дойдат всички в града, а да помогнем и на региона да се развие добре, там да има хубави жилищни квартали, да се развиват индустриалните зони, така че равномерно да се насели и да се развива регионът“, посочи Стоянов.

„Пловдив е чудесен град, много неща се случват тук и ще се случват тук. Вярваме в бъдеще то на българските градове, след десетилетия на депопулация, вярвам, че хората ще започнат да се връщат. Пловдив е много добър пример за обратна миграция. Градът обаче стига до проблеми на всеки растящ град. Български градове не са имали този проблем от много време. Само в София се е наблюдавало –недостатъчна инфраструктура и презастрояване“, посочи Огнян Георгиев и допълни „Главният архитект казва пред нас, че контролът върху застрояването в Пловдив е загубен“.

„Никой главен архитект не е онбашия. Съобразява се със Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и не може самоволно да избира кое му харесва или кое не. Трябва да помислим за ЗУТ, тъй като проблемите с презастрояване са видими. Има нужда от по-сериозна регулация в закона, от друга страна Общите устройствени планове трябва да са с по-голяма тежест и местните общини да приемат по-ясни регулации. Иначе безвъзвратно ще провалим големите си градове и ще ги превърнем в гета и вече се виждат такива тенденции“, посочи Стоянов.

Стоянов допълни, че в момента се работи и за алтернативна мобилност. Той даде примери като облагородяването на пешеходните зони, над 50-километровите трасета от велоалеи, които се разширяват, изкарването на колите от Капана. По думите му към момента приоритетно се работи по план за ограничаването на трафика в широкия център на града в дни на замърсяване. 

"Градският транспорт е особено голям проблем в Пловдив и ще продължи да бъде. Затова в момента хвърляме усилия да изградим по-ясно партньорство с НКЖИ, която е водеща организация за градската железница, и да опитаме да засилим този процес. Реално вече ни трябва алтернатива. Автобусите може да са по-хубави, по-добри, да идват по-редовно. Но те няма да подобрят два пъти под-добре транспортната схема. Напротив, те имат някакъв предел. Различните начини за предвижване са много важни и тук мога да посоча и дори двете компании за ел. тротинетки и първата българска компания, които дава електрически коли под наем", подчерта Стоянов.  

Зам.-кметът обърна и особено внимание върху дигиталните умения на учениците, които са изведени на преден план в образователната структура в Пловдив. 

"Именно заради трансформацията, която преживяваме през 21 век, икономическите промени, дигитализацията, преди около 7 години започнахме интензивно да вкарваме облачни технологии и базови дигитални умения във всички училища. Първоначално това тръгна като пилотен проект, но в момента вече всички 52 общински училища имат вдигнати платформи. Използваме безплатните платформи на двата технологични гиганта Google Microsoft. Най-дългата част бе обучението на учителите, изминахме дълъг период преди да дойде ковид. Двата локдауна, изкараха големи дефицити в образователната система, от една страна имаме добри традиции и подготовка сравнено с други държави, но го няма живия живот на образователната система, особено когато говорим за средно и професионално образование. Тази програма ни даде възможност да реорганизираме без да променяме образователния процес, да дадем на огромен брой деца базови дигитални умения. Говорим за елементарни неща и базови инструменти, но всъщност ако можем на бъдещата работна сила и активните хора да създадем пакет от умения, които те ще ползват в целия си живот, това дава едно огромно предимство за българската икономика. И без да се инвестират милиони, без тежки стратегии, хиляди пловдивски учители се преквалифицираха и в момента правят една тиха революция, която ще доведе до значителни промени само след няколко години, понеже тези деца, които ще завършват след няколко години, ще имат съвсем различни умения от сега завършващите", припомни Стоянов.