Краят на септември слага край на приключенията, но не и на моето. Аз отлетях с лятото... за да добавя още няколко мидички към колекцията и да порасна - ей така между другото.

Добре дошли в моя свят в Лисабон!, започва репортажът на специалния ни пратеник от Португалия Джули Гецова.
(Благодаря на Пипи дългото чорапче за това, че ми помогна да науча коя е столицата на Португалия без да пришпорвам паметта си в часовете по география!)

Летях през Виена, така че в Лисабон си спестих паспортната проверка, спестих си момента, в който трябваше да си кажа - "е, това беше... вече нищо няма да е същото". Само го усещах подсъзнателно... Мисълта ми беше заета с тревоги, касаещи най-важното - къде ще живея. Между другото тук не е трудно да си намериш квартира, освен ако нямаш някои изключителни изисквания като например ДА ИМА ПРОЗОРЕЦ. Но аз бях от капризните. Не можех да мина без тази екстра.
Прекарах първата нощ в хотел и смело мога да потвърдя, че сградите в центъра не само изглеждат като от КАРТОН, но и създават усещането, че някой ви е пъхнал в кибритена кутийка.

На следващата сутрин започна наистина страшното. Обикалях града, търсейки си място, което да наричам "вкъщи" през следващата година. Нагледах се на какво ли не - преградени стаи, за да се съберат повече хора в апартамент, стаи без прозорци (накрая спряха да ми правят впечатление) и всевъзможни начини, които местните са усвоили, за да прибират парите на еразъмци като мен. На едно от местата бях предупредена, че стаята ще се освободи след месец, но след като видяха неодобрението ми, времето изведнъж се стопи до 2 седмици, а след малко и до 20 минути. Не знам дали щяха да изгонят наемателя, но определено искаха да ме задържат. За тях аз бях по-изгодно предложение, отколкото останалите еразъмци, тъй като обменът ми е с продължителност 12 месеца. За тях това означаваше 12 сигурни наема.

Не намирах нищо, което поне малко да се доближава до представите ми и така до 17 часа. Оставаше ми 1 последен оглед за деня. Закъснях за него с половин час. Ако бях в Германия сигурно щяха да ме линчуват, но в Португалия това се прие добре. Още повече вината не беше моя - имаше някакъв проблем с метрото.

Хазяите ме посрещнаха на изхода на метрото с ЦЕЛУВКИ. Забравих да кажа, че по време на огледите това ми се случи неколкократно. Няма ръкостискания, няма прегръдки. Просто си допирате бузите, както правят префърцунените французойки. И е добре човек да бъде подготвен. Аз не бях и се получаваше нещо много сконфузно - подавам ръка, а те през това време са ме разцелували и аз се чудя къде да я дяна тази подадена ръка. Надявам се да не им е направило впечатление, тъй като и без това се почувствах достатъчно тъпо.

И мисля, че вече не бях бездомна! Квартирата ми хареса много. Показаха ми бъдещите съквартиранти на снимки. И те ми харесаха... МНОГО! (ха-ха). Щях да живея с 2 момчета, което в началото мислех да спестя например на бабите си. Приятелите ми обаче бяха информирани по най-бързия начин - нали трябваше да се похваля.

Багажът ми беше все още в хотела, а се намирах меко казано далеч от него. Хазяите не се поколебаха - взеха ме с колата, изчакаха ме пред хотела, за да сваля куфарите, и ме върнаха "вкъщи". Вече можех да кажа, че ЖИВЕЯ в Лисабон!

TrafficNews.bg