Юджийн Чаплин е роден през 1953 г. в Швейцария. Той е петото дете на Чарли Чаплин (1889–1977) и Уна О’Нийл (1925–1991). Кръстен е на своя дядо, драматурга Юджийн О’Нийл. По съвет на Чарли Чаплин Юджийн се записва да учи в Кралската академия за драматично изкуство в Лондон. След като я завършва на 18-годишна възраст, той работи като сценичен мениджър в Grand Théâtre в Женева. След това става тонинженер в известното Mountain Studios в Монтрьо с групи като „Ролинг Стоунс“ и „Куин“, с Дейвид Боуи и много др. Следват ангажименти и към престижния международен джаз фестивал в Монтрьо. Стартира собствена продуцентска компания WJC заедно с Кас Уорнър и Жерман Джаксън. Бил е артистичен директор на цирк „Нок“, а днес отговаря за „Светът на Чаплин“, музей, създаден през 2016 г. в някогашното семейно имение в Корсие сюр Веве в Швейцария. 

Юджийн Чаплин идва в Пловдив с един вълнуващ проект - „Чаплин пианисимо“, на 12 юни от 21 часа в Драматичния театър. От сцената той въвежда зрителите в историята на музикалните композиции, разказва лични спомени и анекдоти, свързани с кинематографичното наследство на баща си, и откроява значението на музиката в неговите филми. За да се потопим в тяхната атмосфера, под звуците на двата рояла се прожектират знакови сцени от филмите и живота на една от най-забележителните личности в киното на 20. век. 

В спектакъла участват  носителят на „Грами” Жан-Паскал Бентюс (писал музика за филми като „Единайсетият час“. Бентюс е оркестрант на редица награждавани филми, сред които „Формата на водата“, „Суфражетка“, „Речта на краля“, „Хари Потър и даровете на смъртта“, „Момичето от Дания“ и др.) и  Силвен Моризе (също автор на филмова музика). Двамата изпълняват композициите на Чарли Чаплин на два рояла.

За великия Чарли Чаплин като артист, композитор и родител разговаряме с неговия син Юджийн. 

- Г-н Юджийн Чаплин, за нас – публиката, Чарли Чаплин е магия, легенда, велик артист, какъв обаче бе той за вас?

- Баща ми. Близък, естествен, понякога странен. Никога не съм го възприемал като легенда или артист. Той беше на възраст, когато се родих, но това не му пречеше понякога да играе с нас. Беше спокоен, замислен понякога, свиреше на пианото в хола.

- Как се расте и развива човек под могъщата сянка на този изключителен творец? Имало ли е моменти, когато името Чаплин ви е тежало? А такива, в които ви е окрилявало?

- Не съм мислел за това. Сянка? Имахме свободата да бъдем себе си. Всеки един от моите сестри и братя. И бяхме, и сме себе си. Разбира се, другите искаха да привидят в нас неговия талант, но това не е реалистично. Ние сме различни хора, които са имали щастието да се родят, да пораснат в това семейство. И съм благодарен! Оценявам средата, това, което ме е изградило като личност. И свободата, която съм получил от майка си и баща си. Днес съзнавам какво щастие е това. Затова създадох в спектакъла „Chaplin Pianissimo”, с който идваме в България. Този спектакъл е моят начин да споделя с другите какво щастие е да си част от света на Чарли Чаплин. Щастието не тежи, щастието се живее!

- Спомням си едно писмо на баща ви до Джералдин Чаплин, в което той пише: „ хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже” и после ѝ дава съвети да помага на нуждаещия се. Какви съвети даваше на вас? 

- Това писмо е до сестра ми Джералдин, да. Разбира се, в интернет има много различни версии, някои „дописвани“ от анонимни автори. Баща ми беше човек, който споделяше, не беше демагог и не се изживяваше като ментор. Той ни казваше как би постъпил или е постъпвал в дадена ситуация. Така ни възпитаваше, с личен пример.

- Кога осъзнахте колко много хора боготворят артиста Чарли Чаплин?

- Още като дете, когато излизахме някъде, усещах, че хората го обичат, че всички се радваме на едно особено внимание заради него. За щастие, родителите ми са избрали да живеем в Швейцария, където хората са много по-дискретни в обожанието си от Америка, например. Но да, усещах, че баща ми е харесван, че е специален. Днес, когато светът и ние отбелязваме неговата 135-годишнина, осъзнавам какво богато и разнообразно артистично наследство ни е оставил и какъв хуманист всъщност е бил.

- Когато гледам филмите на Чаплин всеки път се чудя откъде извират тези гениални ходове, превърнали филмите му в емблема. Как работеше той, как създаваше филмите си, музиката, образите?

- Аз не съм бил свидетел на процеса на създаване. Много от филмите си той беше вече създал преди да се родя, но бях с него на снимачната площадка на последния му филм. Видях Марлон Брандо, София Лорен и баща ми, който спокойно и с любов ги напътстваше. Той беше артист, който обича и разбира артистите. И това личи във всичко, което е създал. Що се отнася до музиката, спомням си как сядаше на пианото в хола и започваше да свири, да повтаря една мелодия, да търси най-доброто звучене. Беше вглъбен, концентриран, когато работи. Нищо друго не го интересуваше.

- По-голямата част от публиката го познава като велик актьор, във филми станали класика. Покрай вашия проект се разкрива и друг негов талант - умението му да твори забележителна музика. Каква част бе музиката от неговия творчески живот? 

- Музиката бе важна част от неговия живот. Така тя стана съществена част от живота на нашето семейство. Баща ми е самоук музикант. Не съм сигурен кога е научил нотите, но имаше таланта да композира, да създава образи чрез музиката. Все пак той е част от света на нямото кино и в него музиката е заемала ключова роля в разказването на една история, тя е ключ към възприемането на филма.

- Кои са най-любимите ви композиции, създадени от Чарли Чаплин?

- Ще ги откриете в спектакъла концерт „Chaplin Pianissimo”. 

Снимки: Личен архив