Прощаваме се с обичаната българска актриса Татяна Лолова. Поклонението е в Сатиричния театър "Алеко Константинов".

Широката усмивка на Лолова угасна на 22 март в болница "Пирогов" заради сърдечни усложнения от Covid-19. Тя бе на 87 години, но бе изключително жизнена и активна с ролите си.

Поклонението пред тленните й останки ще се състои в тесен семеен кръг, но многобройните ѝ почитатели, обичащата я публика, колеги, приятели и близки могат да си вземат символично сбогом с нея, като оставят цвете в Сатирата и напишат няколко реда за спомен.

Събитието „Цвете за Татяна Лолова” ще се проведе от 11 до 13 часа в театъра, който ще остави вратите си отворени.

Татяна Лолова ще стане посмъртно и носител на наградата на Съюза на артистите за изключителен принос към българската култура и театър. Решението тя да бъде отличена е било взето още през февруари. Тя не е знаела за това и сега, за съжаление удостояването ще стане посмъртно, каза пред БНТ председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев.

Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 1956 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. Година по-късно става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. Между 1977 и 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989 г.

Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински. Лолова играе в спектакъла до 2017 г., като прави над 300 изиграни представления в България и чужбина. В Театър 199 също играе в постановките „Старомодна комедия“ от Алексей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър.

Сред най-запомнящите се роли на Лолова в киното са във филмите „Топло”, „Опасен чар”, „Сиромашко лято”, „Бон шанс, инспекторе”, „13-та годеница на принца”, „Пътуване към Йерусалим”, „Английският съсед”, „Лили рибката”, „Домашен арест”.

Наричат я "Царицата на смеха", защото напук на всичко не спира да се усмихва - и на сцената, и в живота. Актрисата рядко дава интервюта, затова всяка нейна изява пред камера се превръща в житейски урок по оцеляване.