Чета за поредната катастрофа, случила се по пътищата на България. За щастие този път разминала се без черна статистика, която да добави още някоя жертва към списъка, който ще ни оповестят в края на годината.

Пиша тези редове като човек, който шофира отдавна, шофира много и се стреми да спазва, както правилата за движение, така и норми на поведение, които да не застрашават живота на другите.

Въпреки това, често наблюдавам, че комплексите, които шофьорите около мен избиват по улици и булеварди, взимат връх над разума и обикновено приключват с тежки поражение върху ламарините на автомобилите, а понякога дори с фатален край за някой от участниците.

Няма да навлизам в народопсихогията, защото не това е целта. Иска ми се всеки от нас, участници в движението, да си даде реална сметка за последиците от нашите комплекси. Проблемът не е само в "купените" шофьорски книжки, а в толерантността и потискането на гнева, който по една или друга причина ни съпътства в ежедневието.

Пътувала съм достатъчно и извън страната. Обърквала съм посока, пропускала съм отбивка, налагало ми се е да направя рязка маневра, за да мога да се включа в движението и нямам спомен някой да ми е показвал неприличен жест или да съм чула ругатня, крясъци, а да не говорим, че никой не слиза от автомобила си, за да реши даден проблем в ръкопашна схватка. Всичко това се случва главно в нашата България.

Тарикатеем по светофари, караме в аварийни ленти, не даваме индикация за предстояща маневра, ограниченията не са за нас /да ги спазват балъците/, а клаксоните ги нямаме за нищо. Изнервени сме, все бързаме, но колко по-рано ще стигнем целта, когато застанем най-отпред на чорчик на светофара? Всички се правим на майстори на спорта, но някои завършват фатално доста преди финала.

Агресията по български пътища е плашеща. Дори нежната част от шофьорите вече си позволява поведение на гамен, което доскоро беше присъщо само на мъжете. Жени показват на жени неприлични жестове, а псувните понякога са значително по-цветущи от тези на мъжката половина.

Какво се случва? Можем ли да превъзмогнем грешките на растежа на обществото или ще продължим да бъдем ербапи без да си даваме реална сметка за последствията от безразсъдността и комплексите, които избиваме?

Културата на поведение се възпитава. Нужно е време, но за някои хора няма "втори дубъл", защото вече са част от черната хроника. За съжаление, голяма част от тях дори не са били причина за катастрофата, но… са намерили финала и няма продължение.

Огледала за обратно виждане, мигачи и малко повече разум е нужно, когато застанем зад волана. Търпение, възпитание, разсъдливост… Толкова е просто! Усилията, които трябва да положим са минимални, а държавата, в лицето на своите служители, само трябва да съблюдава за реда.

Всички сме чували, а някои дори са усещали по джоба си, за суровите глоби, които се налагат на шофьорите в различни държави, а тук? Тук знаем, че ще минем метър. Дори полицаите участват в играта на стражари и апаши, криейки се зад храсти и кофи. Спомням си разказа на един приятел за минаването му през Черна гора и плащането на глоби за превишена скорост. Там не се крият. Пишат фиш на мига, а ти също така бързо плащаш в близката пощенска станция. Иначе не продължаваш.

Изглежда лесно и постижимо! Но защо е така само за другите държави!? И защо българинът спазва правилата за движение в другите държави, а тук е като на рали състезание?

Много въпроси! А отговорът е един! Култура! Нека да бъдем културни на пътя и да даваме, а не да отнемаме: предимство, живот…