Дребен, второстепенен предмет, служещ за допълване или украсяване на друг, главен предмет. Това означава думата „аксесоар” според българския тълковен речник. Може да е дребен и второстепенен, но понякога така боде очите, че ти идва да минеш без „украсяването”. Особено ако живееш на бул. „България” в Пловдив или просто идваш на гости под тепетата.

Защото там, точно преди колелото на Панаира, върху фасада на кооперация се мъдри Оникалния надпис: аксесУари. Огромен, разпрострян най-отгоре на сградата, очевидно имащ важната задача да привлече вниманието към важните дребни неща.

Като например това, че преди няколко години ни изкараха първи по неграмотност в Европейския съюз. Това, че сме на 47-мо място от 65 държави в света по степен на грамотност. Че миналата година матурите отбелязаха своеобразен исторически рекорд по ръст на двойките по български език и литература - цели 4189. Че България е сред държавите - членки на Европейския съюз, които заделят най-малко пари за образование…

Неграмотността е очевидна и ежедневна. И крещяща от фасади. ДолО аксесУарите!