В България няма достатъчно лешояди. Не защото сме ги избили.  И не защото не се полагат усилия да бъдат върнати. Просто мършата на нашата територия е прекалено много и санитарите на природата се оказват безсилни. Освен това мършата е въоръжена с отрова и примамки и системно трови птиците. Миналата година в Сливенския Балкан, а тази - в Калоферския. 

Тровим ги с отровни примамки, убиваме ги, унищожаваме местообитанията им, а после десетилетия наред харчим европейски и български средства, за да върнем в природата видовете, които сами сме изтребили. 

И тогава идва Боев.

Брадат лешояд, роден в Чехия, освободен в България след десетилетия работа на природозащитници. Птица, която за няколко месеца прелита над 14 000 километра през осем европейски държави. Птица, която най-накрая се връща в България.

И пет дни по-късно е мъртва. Отровена, заедно с още седем птици. Това е повече от убийството на няколко защитени животни. Това е убийство на една идея – че можем да възстановим природата си, след като десетилетия сме я разрушавали.

И тук идва големият български парадокс.

Нямаме достатъчно лешояди, за да изядат мършата. Но имаме предостатъчно мърша, за да тровим лешоядите.

Лешоядът има работа. Той е санитарят на природата. Природата го е създала, за да се храни с мъртви животни и да предотвратява разпространението на зарази.

Само че в България изглежда сме решили да му отнемем и тази работа. Първо тровим лешоядите. После тровим природата. След това се чудим защо природата не може да се справи сама. А може би проблемът не е, че нямаме достатъчно лешояди. Проблемът е, че имаме прекалено много мърша. И не говоря само за мъртвите животни.

Говоря за онова човешко скодоумие, което позволява някой да разхвърля отрова в национален парк. За онова усещане за безнаказаност, заради което един човек може да унищожи за дни резултата от десетилетия труд. За онзи манталитет, според който природата е ничия собственост, а защитените видове са просто досадна подробност.

Боев не беше просто една птица. Той е доказателство колко много хора са повярвали, че България може отново да бъде дом на вид, изчезнал от природата ни. И точно когато тази надежда се върна с него, някой я отрови. За съжаление Боев е еманация на десетки изгубени надежди на хората, които се надяваха да видят България като нормална европейска държава. 

Затова въпросът вече не е само колко лешояди ще успеем да спасим. Въпросът е колко мърша ще трябва да разчистим от собственото си общество, преди отново да започнем да пазим това, което ни е останало. Защото лешоядите могат да прочистят природата от мъртви животни. 

Но за човешката мърша природата няма такъв санитар.

Това е работа на закона. И на всички нас.

 

Защитени лешояди отровени в Искърското дефилеРазпръскването на отрова в дивата природа е престъпление и може да доведе до екологична катастрофа, алармират от "Зелени Балкани"

Брадати лешояди се завръщат в българската природа след половин век

Черни лешояди са открити мъртви край КотелЧерният лешояд е напълно изчезнал като гнездящ вид в България, а възстановяването му започна след 2018 г.

Зелени Балкани за отровените лешояди: Това е убийство, виновникът трябва да бъде съден!Ако това остане безнаказано отново, следващите жертви ще сме всички ние, предупреждават от сдружението

Експерти за отровените лешояди: Тежък удар за българската природа