Пловдивският окръжен съд започна разпита на първата група свидетели по делото срещу Иван Иванов, обвинен в умишленото убийство на 2-месечния си син Виктор в село Желязно.
Случаят е от 26 февруари 2026 г., когато в полицията е подаден сигнал за починало двумесечно бебе в село Желязно. При извършената съдебномедицинска експертиза са установени множество кръвонасядания, счупени ребра и тежка черепно-мозъчна травма. Според обвинението смъртта на детето е причинена от нанесени удари с твърд предмет в областта на главата. За смъртта му е привлечен като обвиняем бащата Иван Иванов, срещу когото е повдигнато обвинение за умишлено убийство на малолетно лице, извършено с особена жестокост.
Иван, обвинен в убийството на двумесечното си бебе в Пловдивско, злоупотребявал с алкохол
В самото начало на заседанието подсъдимият категорично заявява пред съда:
„Не се признавам за виновен!“
След кратката му реплика съдът премина към разпит на ключовите свидетели по случая. Първите трима, личният лекар, бабата на подсъдимия и сестрата на майката на бебето, разкриха драстично противоположни гледни точки за живота в семейството.
Пръв пред съда застана д-р Фарид Джамал Абдо, който е личен лекар на цялото семейство, включително и на бебето.
„Момченцето се роди в края на декември 2025 година. През януари дойдоха на детската консултация във Войводиново. Прегледах го, дадох съвет да го хранят повече, тъй като бебето беше недостатъчно наддало. Посъветвах майката да вкара и адаптирано мляко, Елена кърмеше. През февруари трябваше да дойдат за ваксина. Записани бяха за февруари – не помня точно датата, 22-ри или 23-ти. Чаках ги, гледах, че имат час. Във вторник обаче, два дни преди часа, имаше отказ през платформата. Не ги чаках.
Във въпросния четвъртък ми се обади Иван, към 13:00 часа, вече си бях тръгнал от кабинета. Обади се, че нещо става с бебето: ‘Не диша, какво да направя?’. Беше уплашен. Казах му: ‘Викай бърза помощ!’. Давах му указания какво да прави – да бърка в устата и да го пляска по дупето, но той казваше, че пребледнява и не диша. Имаше и информация за пяна. Чувах рев на майката. Питах ги, защо не са дошли на консултация, а отговорът бе, че са се страхували да не се разболее детето и затова не са отишли.
Затворих и се обадих на Николай, баща му, да отиде бързо да помогне. Николай не знаеше за случая. Пак върнах на Иван, за да му кажа какво да прави. Впоследствие разбрах, че са тръгнали към Пловдив и линейката ги е пресрещнала във Войводиново. След това от полицията разбрах за смъртта на бебето.
Не съм посещавал дома на Иван.
Познавам Елена от 20 години – тя не е емоционална. Той също не си изразява емоциите. А социално им бе поведението и на двамата, като в същото време нямаха психически и здравословни отклонения. Не ми направи впечатление да са щастливи.
Казваха, че към 12:00 часа са сложили момченцето да спи и те са легнали също да поспят. Когато станали чаршафът е бил увит около врата му и не е дишало.
В 17:38 ч. пак звънях на Николай, той затвори. По-късно с Иван бяха в полицията и разбрах, че бебето е починало. Елена и Иван сами си гледаха бебето”, каза д-р Абдо.
Младото семейство живеели в родната къща на Иван в село Желязно. Те са обитавали една стая, а в съседната е била бабата на Иван. В хола пък са спели майката и бащата на Иванов.
Иван е следвал в УХТ, но след трети курс е прекъснал, тъй като искал да се работи в IT сектора. Не се е задържал на работа, сменил е няколко професии – шофьор, бензинджия и други. Преди смъртта на детето е бил безработен.
С Елена са заедно от години – ученическа любов. През 2020 година са заживяли заедно, а бебето е било чакано от двамата. За това разказа бабата на Иван – Лилия Иванова.
„Виктор се роди навръх Коледа. Елена и Иван се грижеха за него, като беше мъничко. Бебето много плачеше, имаше колики. И през нощта съм го чувала.
В деня на инцидента Иван дойде разтреперен: ‘Бабо, Виктор се задуши!’. Скочих, питах какво да правим, бях в шок. Отидох – беше в кошарата, не дишаше, нямаше пяна. Беше по гръбче, с ръцете нагоре. Говореше с доктора да му извади езичето. Аз опитах, а Елена го шляпна по дупето, за да го разплаче. Докторът говореше с Иван по телефона и ние следвахме инструкциите.
Иван се обади на Николай, после грабна детето и тръгна навън. Елена плачеше, не говореше. Не знам къде отидоха Иван и Николай. Снаха ми Радка я нямаше, беше на работа. Дойдоха майката и вуйчото на Елена и я взеха.
Вечерта Иван се прибра, беше много разстроен, плачеше. Елена и Иван не се караха, помагаха си. Не работеха и ги издържаха синът ми и снахата. И до днес Елена идва у нас, в добри отношения са”, разказа бабата на Иванов.
На коренно различно мнение за отношенията между родителите на починалото бебе бе сестрата на Елена.
„С Елена сме сестри от различни майки и преди бяхме много близки. Откакто се събра с Иван обаче, тя се промени напълно – стана затворена, спря да ни гостува и изтри социалните си мрежи, защото той не ѝ позволяваше да има други апликации освен Viber. Излизанията ѝ бяха абсолютно ограничени – в продължение на шест години почти не е напускала дома, а свекърва ѝ ѝ купуваше дори личните консумативи. Дядовците ни починаха, но тя така и не дойде на погребенията им.
През 2020 г. отидох до къщата им в Желязно, но Иван ме отряза с думите, че не съм никоя. Едва след като заплаших с полиция, той я изведе до колата. Твърдеше, че я гледал като принцеса и ѝ готвел, но контролът над нея беше пълен. Родителите на Иван ме молеха да ги извеждаме, да им помагаме , да ги социализираме, тъй като от години не са излизали от стаята. Научих от тях, че сестра ми се къпела през нощта, за да не се налага да се засича с близките на Иван.
За бременността ѝ научих от майка й, която се надяваше, че покрай детето най-накрая ще можем да ги виждаме. За страшната трагедия обаче разбрахме чак на 4 март от съседка, която ни каза, че Иван е убил бебето. Беше навръх рождения ден на баща ми. Когато потърсихме майката на Елена, същата не вдигна, а обаждане ни върна вуйчото, който заяви, че това са лъжи.
Не съм виждала Елена оттогава. Доколкото знам, в момента живее при майка си, но всеки ден ходи у Иван – копае в двора и боядисва пейките им. Дори съм виждала видео от съседска камера за това. За мен тя има нужда от лечение. Обичам я, но като майка не мога да ѝ простя, че е допуснала да се стигне до смъртта на детето.“
Делото продължава с разпит на останалите свидетели и изслушване на вещите лица по съдебномедицинските и психологическите експертизи.
Още от категорията
Виж всички
ГДБОП разследва бомбените заплахи, имейлите идват от чужбина
Темите на Traffic News
