Днес отбелязваме Денят без асансьори и се връщаме към навика да изкачваме сградите пеш.  През последните десетилетия отчитаме неприятна тенденция проблемът със липсата на физическа активност да оставя своите все по-трайни последствия върху здравето на хората.

Световната здравна организация изчислява, че две трети от възрастното население на Европа не отговарят на нивата на физическа активност, препоръчани за тяхното здраве и благосъстояние (СЗО, 2008). Лекарите от години бият аларма колко наложително е да изоставим мързеливия подход. Да си върнем движението. Да оставим колата пред нас и да отидем пеш до работа. Добра идея е също да почетем един друг малък празник – „Денят без асансьори“.

Преди време ISCA (The International Sport and Culture Association) стартира кампанията „NowWeMOVE“ с цел да се справи с епидемията от физическо бездействие в Европа. Част от нейните предизвикателства е денят, в който „зарязваме“ асансьорите.

Всъщност да катериш доброволно стълбите в блока може да донесе редица позитиви. Но сега няма да говорим за тях. Би било съвсем прозаично да предпочетем това пред няколко забавни истории, споделени от хора, които живеят нависоко.

Зададохме въпроси на няколко различни по възраст души, за да научим какво е в състояние да накара хората да изберат да се качат по стълбите, когато пред тях има асансьор. Вижте какво отговориха те:

Повечето споделят, че наличието на асансьори във високите сгради е повече необходимост, отколкото глезотия. С напредването на строителните технологии и желанието на човека да се качи по-близко до небето, определено налагат наличието на асансьор. Той е крайна необходимост също и за хората, които имат двигателни затруднения.

Мнението на анкетираните се обединява около предложението, когато имаме възможност, винаги да избираме опцията стълби, особено ако работим в уседнала обстановка.

Любопитно е, че тези, които живеят на горните етажи, не биха са нанесли в същото жилище, ако технологията на асансьорите не беше измислена.

−Необходимост или глезотия са асансьорите?  Кога за последно избрахте доброволно да се качите по стълбите и защо?

−Достатъчно силна мотивация ли е здравето, за да ви накара да се качвате по стълби?

−Ако нямаше асансьори щяхте ли да живеете на същото място?

−Имате ли страх от асансьори и бихте ли го превъзмогнали, ако трябва да качите 20 етажа пеш?

−Имате ли някоя интересна случка в асансьора, засядали ли сте ?

 

Вижте какво отговориха на въпросите на TrafficNews в деня, в който избираме стълбите:

Живко /57/ споделя, че неведнъж му се е налагало да вади заседнали в асансьор хора:

Като цяло асансьорите са необходимост. Но това зависи от етажа, на който живее и в коя част на деня се прибира. Давам пример − ако се прибираш след работа с две чанти, пълни с покупки, и дете под ръка − си е чиста необходимост. Според мен асансьорите трябва да се ползват в зависимост от физическите усилия, които влагаш в работния си ден. Ако работата ти е свързана с много движение, тогава не е необходимо да го използваш. Но ако начинът ти на живот е застоял, смятам, че е правилно да се качваш по стълбите.

Преди една седмица например избрах да изкача сграда с 13 етажа пеш, но решението ми беше по-скоро плод на страх. Сградата в онзи момент беше празна, а рискът да заседна и никой да не разбере ме накара да избера стълбите.

Сградата, в която работя, е 14-етажна и много често се случва асансьорите да засядат между етажите от претоварване. Неведнъж се е налагало да отварям аварийно вратата, за да вадя заседнали хора. Забелязвам, че много различно се приема ситуацията −  някои са изключително паникьосани, други се смеят. По този повод − веднъж заседнах с една възрастна дама. Тя изпадна в жестока паника и по-скоро се разтревожих за нейното състояние, отколкото за това, че сме заседнали.

 

Ивайло/29/ доброволно избира алтернативата на стълбите:

−Смятам, че асансьорите са по-скоро необходимост. Хората могат да се придвижват на по-високо, както и по-важното − възрастните хора могат да се качват по-удобно и безопасно. Днес се качих до 8-мия етаж по стълбите, а имах опцията асансьор. Позитивите са, че когато излизам сутрин за работа, това ми дава тонус. Мисля, че това, да подобриш здравето си, е най-големият мотиватор да се използват стълбите. По тази причина, отново бих живял на 8-мия етаж, дори и да не бяха изобретени. Нямам страх от асансьори, но все пак, ако трябва да изкача 20-етажна сграда, бих се качил с асансьор. Но да сляза пеш.

 

Калина/56/ е засядала в асансьор и оттогава има едно наум:

−За мен асансьорите са необходимост. За хората, които живеят на по-високи етажи, би било трудно да изкачват много стълби. След 4-ти етаж вече става по-трудно. Но аз живея на трети етаж и всеки ден се качвам пеш. Само ако бързам бих се възползвала от асансьор.

Когато бях ученичка, се наложи да ползвам асансьор до 18-я етаж. Той се повреди, качи няколко пъти до най-високите етажи и слезе обратно, без да мога да отворя врата. Изведнъж спря на 18-я етаж, където успях да се измъкна. Повече не посмях да се кача, слязох си пеш (смее се). Оттогава изпитвам лек страх, когато слизам с асансьор. Определям го като вътрешен дискомфорт, който смятам, че въпросната случка отключи.

 Гергана/32 /живее на 19-тия етаж и определено има какво да разкаже по темата:

−Според мен дали са глезотия или необходимост зависи от ситуацията. Ако живееш на втория етаж и използваш асансьор само в мола, то определено е глезотия. Но ако живееш на 19-я, както е в моя случай, със сигурност е необходимост (смее се). Затова абсолютно и категорично не бих живяла на това място, ако те не бяха изобретени!

Някъде преди около година реших да се кача до жилището ми пеш, за да пробвам какво е. По-скоро, за да проверя колко време ще отнеме.  В други ситуации и на други места, ако етажите не са твърде много, бих предпочела стълбите. Според мен здравето не е силен мотиватор, когато живееш на 19-ия етаж. До 5-6 е чудесна идея. Дори сутрин, когато бързам за работа, се дразня на съседите, от 3-4 етаж, които губят време, защото слизат с асансьора.

Иначе съм имала много интересни случки, засядала съм няколко пъти. За щастие, всички пъти съм била сама. Нямало е хора, които да изпадат в паника например. В общи линии, когато има такъв проблем, има директна връзка със сервиза. А и винаги има добри съседи, които тръгват по етажите, за да проверят дали има заседнали, когато токът спре. Така се получи и при мен,  останах между 16- я и 17-я етаж. След близо 15 минути дойдоха съседи и ми помогнаха да изляза.  Отне толкова време, защото хора от 17-я етаж излизаха и ме чуха да тропам и че ги викам, но единственото, което направиха беше да си кажат „Хайде, хайде! Нямаме време да се занимаваме!”. Не знам, до колко тази случка е интересна. По-скоро е тъжна. Но и доста показателна.

 

Трябва да се отбележи, че понякога обичаме да хвърляме вината за собственото си бездействие върху различни (отново зависещи от нас) фактори. В капан на този тип поведение попада и борбата за здравословен живот, без значение е дали ще решим да отдадем това на уседналата обстановка на работното място, липсата на време, храната, която консумираме, технологичния напредък и изкушаващото му улеснение. Това са все динамични причини, които, при добро желание, могат да бъдат заместени с много по-полезни активности.

Затова, поне днес, изоставете модерните приспособления. Подарете си здраве, като изкачите стълбите. И не само днес. На добър път!