Сред хаоса и ужаса по време на атентата в Торонто, един полицай спокойно се изправи срещу шофьора на камиона, прегазил невинни. Това е момент, който трябва да помним. Това написа анализаторът и бивш дипломат Скор Гилмор в текст, споделен хиляди пъти в социалните мрежи.

Гилмор описва секунда по секунда ситуацията и признава, че не знае какво е обяснението за постъпката на полицая. Но е убеден, че тя би послужила за пример и вдъхновение и най-вече напомня, че човешкият живот трябва да бъде ценен.

Няколко видеа в интернет показват финала на атаката - спрян до тротоара ван, сирената е включена, полицай стои на 10-12 метра, зад колата си, извадил е пистолет и го е насочил с две ръце към вана. Крещи.

"Какво си мисли той в момента? - пита авторът, цитиран от offnews.bg. Знае, че с този ван вероятно са прегазени над две дузини пешеходци. Вижда смачканата броня. Вижда мъжа зад волана. Дали мисли, че всеки момент ванът ще експлодира? Или че шофьорът ще излезе, стреляйки? Полицаят засега обаче не стреля. 

Тогава вратата на вана се отваря. Водачът, облечен в черно, слиза и насочва към него нещо с формата на пистолет. Крещи нещо, което не може да се чуе от сирената. Полицаят стои по средата на улицата. Сам, с лице срещу човека, насочил срещу него оръжие. Но ченгето не стреля. Посяга към автомобила си и изключва сирената. Сега може да чуе шофьора.

Камерата приближава образа към заподозрения. Стои с лице срещу униформения, ръцете му са вдигнати. Предметът в ръката му може да не е пистолет. Трудно е да се каже от тази гледна точка. Пристъпва към полицая. После рязко посяга към джоба на нивото на кръста си, вади я отново, все едно изважда пистолет.

Внезапно осъзнаваш, че иска полицаят да го застреля. Но не това се случва. Шофьорът за втори път рязко посяга към джоба си все едно ще извади оръжие. Ченгето и сега не стреля.

Униформеният крещи "На земята!" Повтаря го отново. Чува се и шофьорът. "Имам пистолет в джоба." Почти усещаш нотка на объркване. Но самотното ченге не стреля. Все още.

Шофьорът продължава да насочва срещу него каквото държи в ръката си, а полицаят внимателно го заобикаля от дясната му страна. "Имам пистолет в джоба!" Тръгва към ченгето. Второ видео показва точно този момент, заснет от офис над сцената. Шофьорът продължава да се приближава с насочена напред ръка. Ченгето отстъпва. Не стреля.

После, за част от секундата, нещо се променя. Ченгето прави крачка напред. За пръв път приближава към шофьора. Човекът в черно се колебае и прави крачка назад. Решимостта му се изпарява. Не иска да загине. Вдига ръце. Хвърля на земята черния предмет, който държи. Ченгето приближава още. Казва му да легне на земята. Не стреля.

“Ръцете зад гърба!" Коленичи до шофьора, който лежи с лице към земята. Посяга за белезниците. Тридесет и седем секунди след като шофьорът е слязъл от вана, който мобеше да е бомба. След като е насочил към него нешо, приличащо на оръжие. И все пак полицаят не стреля.

Плащат ми да обяснявам разни неща и да звуча убедително. Но честно казано, не знам как да коментирам този забележителен момент", пише авторът. 

"Във всеки един миг, ако полицаят бе стрелял и убил заподозрения, обществото, колегите ми, медиите, дори самият шофьор, биха разбрали защо го е направил. Дори щяха да го нарекат герой. Какво задържа пръста му? Смелост? Тренинг? Състрадание? Може би ще разберем в следващите дни. Но каквото и да е, заслужава внимание. 

Лесно е да отнемеш живот. Едно рязко завъртане на волана и десетима ги няма. Малко натиск върху спусъка и заподозреният е мъртъв. Избиваме се от омраза или от страх, или поради невежество, или по служебно задължение. За съжаление, този инстинкт ни е добре познат. Тъмната част на човечеството. Но то има и светла страна. Притежаваме и инстинкт да пазим другите живи. Тази част може да е по-трудна за разбиране. Но заслужава да сме отдадени именно на нея, отколкото на това да убиваме. Такива моменти на човечност не са изключение, но са ценни. Ще е хубаво, ако си спомняме това от случилото се в Торонто. Да помним ченгето, което не стреля."