Корнелия Нинова превърна БСП от голяма и сложна партия в малка и проста партия. Тези думи на Андрей Райчев намират все повече аргументи с всеки изминал ден, а последната градска конференция на социалистите в Пловдив е само един от редицата примери.
За първи път от 30 години БСП – Пловдив не подреди листа и не утвърди нито един кандидат-депутат. Социалистите изпратиха скромен лист с още по-скромни личности на Нинова, която трябва да подреди листата под тепетата. Тя вече веднъж го направи с голяма част от същите тези хора, а изборът й сега няма да е по-различен, а изглежда и няма друг възможен.
Почти всички делегати на конференцията заявиха, че за първи път виждат подобна апатия сред своите другари. Всички изказвания в залата удряха директно върху Нинова и ръководството на партията, а приближените й в Пловдив гледаха отстрани и дори нямаше какво да кажат в нейна защита.
„Ситуацията в БСП няма нищо общо, от времето, когато бяха на 18 години и постъпих в нея.В момента голямата част от националното ръководство са едни самовлюбени и самодостатъчни хора, които са узурпирали партията. Тези хора гледат само собствения си келепир. Те не се харесват помежду си, но са заедно заради общата им изгода”, каза д-р Любомир Паунов, който бе от номинираните кандидат-депутати, дали си отвод.
Всички знакови лица на БСП в Пловдив - Николай Радев, Тодор Стоилов, Ангел Иванов, Теодора Халачева, Димитринка Вакрилова и други продължиха с критиките към действията на Нинова и нейната свита. Всички те казаха, че с това ръководство БСП го чака само беди.
„Въпреки че Корнелия Нинова беше водач в Пловдив, загубата ни е катастрофална. Мое лично мнение е, че това се случи, защото се направи опит за превръщането на партията ни от най- демократичната в лидерска такава и в грозно подобие на нашите политически опоненти“, каза Теодора Халачева.
Заявките на всички,че ще работят за БСП въпреки Нинова, звучеше по-скоро романтично-наивно, отколкото нещо, в което вярват, че е възможно.
Новият член на Изпълнителното бюро на партията доц. Георги Йорданов стоеше изолиран на първия ред, като слушаше всички упреци и критики към неговия лидер. Той не посмя да каже и дума, а отстрани той изглеждаше като самотник с бутилка в ръка, който е между изтрезняването и махмурлука.
За разлика от него проф. Иво Христов взе думата и заяви, че го прави с неудоволствие предвид създалата се ситуация. Той каза, че не иска да влиза във вътрешнопартийни интриги и на няколко пъти натърти,че има неща, които може, но не бива да казва на такава трибуна и то пред медиите. Водачът на листата напомни, че неведнъж е критикувал БСП и нейното ръководство през годините, а ако няма подкрепата на градската организация, той ще се откаже от мястото си в листата. Това не се случи, но всички тези събития показват, че отдавна е започнало началото на края на Нинова и нейното ръководство в БСП.
Събитията в Пловдив вече се случиха и в други областни градове – Добрич и Велико Търново отказаха да редят листи и да работят с Нинова. Тепърва ще „гърмят” и други области.
БСП доскоро се славеше като най-мощната партийна организация в България. Нейните структури работиха, като добре смазана машина, като всяко зъбче и колело действаха в синхрон, когато тя се задейства. Решенията, политиките и поведението на партията се задаваха именно от долу към ръководството на партията.
В момента няма нищо такова. За последната една година Нинова успя да забие пръчка в почти всички колела на организацията, а машината е пред колапс. Водена от личната си амбиция да управлява еднолично БСП, тя обезглави десетки структури в цялата страна. Ако това беше всяка една друга партия, то всички тези хора щяха да си тръгнат от партията. По-голямата част от низвергнатите няма да го сторят, но те ще се отдръпват все повече от политиката и ще стават все по-апатични към случващото се при социалистите.
Съдбата на Нинова е ясна – след тези избори, които ще бъдат още по-голям погром за социалистите, тя ще си отиде. Едва ли има някой наивник, дори и сред на-големите клакьори на лидера на БСП, който мисли, че те имат шанс за нещо повече от третото място. Тъкмо обратното – в Пловдив разликата между социалистите и Демократична България бе твърде малка, а вероятно на 11 юли в много градове те ще се разменят местата. Не е невъзможно това да се случи и на национално ниво.
Бъркотията в партията е твърде голяма, а това се вижда от всички. Няма човек, който би гласувал доверие на партия да управлява страната, ако се вижда, че тя унищожава собствените си структури и хора.
Дори след като Нинова си тръгне, което изглежда неизбежно, трябва да се осъзнае, че щетите, които тя нанесе на социалистите няма да бъдат поправими само с „изчегъртването” на нея и хвърлените й пръчки из партията. БСП ще се нуждае от сериозна промяна и подмяна, за да може да се върне там, където социалистите мислят, че им е мястото. Колкото повече този процес се бави, толкова по-трудно ще бъде той да бъде осъществен.