Всяко чудо- за три дни, а в България- за не повече от два. Толкова издържа чудото българска институция да каже истината за руската намеса в България, преди съветската пета колона, прегрупирана като руска, да се задейства и да свърши работата на Москва в наказателната акция по самобичуването на „провинилия се” Близнашки, допуснал чрез „негов” министър да бъде настъпена руската мечка по мазола. Да си яде сам попарата и да си поема вината, такава е явно заповедта!

Най-унизителното е, че Кремъл дори не благоволи да се възмути публично от изработената от българското Министерство на отбраната „Визия 2020”, в която Русия се посочва ясно като опасност за българската национална сигурност.

Дойде време да се оправдаят масираните инвестиции на руското задкулисие в България. Путин просто задейства механизмите на петата си колона тук и те си свършиха работа.

Повтаря се съветският опит от времето на насилствената съветизация на България, която единствено само тук в рамките лагерната съветска система в Европа нямаше нужда от пряко съветско военно присъствие. Работата по усмиряването на България и българите беше възложена на местните надзиратели.

Така стана и сега.

Стана по този начин видно и за уж незрящите наблюдатели у нас и в чужбина, че уж различни политически субекти мълчат или говорят на един език, когато се случи нещо неприятно за удобно настанилото се тук руско влияние. Служебният премиер Близнашки, Атака, и АБВ заличиха лицемерните стени на разграничението помежду си.

Солидарно ( с Москва и помежду си) премълчаха „мини скандала” ( както го нарече др. Близнашки) т.н. големи партии ( и уж големи врагове) ГЕРБ и БСП.

Вие да се сте чували някога по друг повод големите ни партии да си траят при явни скандали, макар и „мини”? Ами че те са златна мина за извличане на дивиденти в театъра на противопоставянето! Едната задължително би употребила мини скандала за да максимилизира партийни ползи срещу другата. Този път обаче пасуваха издайнически солидарно. Защото да се подкрепя нещо толкова значимо, като принципното разобличаване на руската роля в и срещу България, е недопустимо и за двете партии.

Ако на столетницата това й отива на декларираното русофилство, то за „прозападния” Борисов е позорно да се крие по този начин в ариегарда на петата колона.

Нима Борисов би пропуснал да уязви противниците си, ако те наистина са му противници? Никога! Но как да иронизира, да се подиграва или да се заяжда с БСП по тема, по която са си съмишленици?

Ако има нещо позитивно в двудневното чудо, то е, че неговото бързо задушаване илюстрира както нищо друго в съвременната ни история до каква степен Москва командва жалкия парад с внедрени „генерали”, като Борисов.

Видя се също и що за предстояща коалиция може да има между ГЕРБ и РБ, след като реформаторите категорично застанаха в защита на „Визия 2020” на фона на оглушителното съглашателство на Борисов със задушаването на уникалния порив към евроатлантизъм от страна на военното ведомство.
Да му мислят политическите инженери на въпросната следизборна коалиция, включително и онези, които искрено вярват във възможността Борисов да ни избави от себепободобните си.

Сега съзаклятниците по проруска линия се въздържат щадящо от аплодисменти за Близнашки, който самоотвержено пое върху себе си греха да защитава Русия от България. Изгърмяха си бушона, но пък си струваше да се види докъде са готови да стигнат, когато ножът опре до руския морков, с който ги хранят под масата.

Пак ще кажа, за онези които продължават да се правят, че не са разбрали: истинската разделителна линия между българите не е в профанизираната плоскост на хоризонтала между лявото и дясното, а по разлома на вертикала между прозападното ни бъдеще и съветското минало, преопаковано днес от Путин пред света като „евразийски проект”.


P.S. Това “крепко” ръкостискане е документирано на 2 април 2014 г. на среща (по искане на Борисов, според официалната информация) с руския посланик в София Юрий Исаков .

Второаприлска снимка ( няма майтап, само доволна усмивка на Борисов и строга физиономия на Исаков – -строг, като Близнашки срещу “Визия 2020) преди изборите за европаралмент на лидера на втория отбор на петата колона, който получи малък едногодишен отдих в троянската конюшня на Путин на България, за да се намеси след поражението на първия отбор на евроизборите.

Автор: Иво Инджев, Ivo.bg