Когато стартирахме рубриката „Къде си, бабо?”, се опитахме да изброим видовете баби – енергичните, досадните, вдъхновените, ретроизкопаемите, задръстените, работещите… Оказа се обаче, че сме изпуснали една съществена „порода” баби – скайп (или вайбър) бабите!
Пропускът ни беше забелязан от една такава баба. Тя е пловдивчанка и по стечение на обстоятелствата точно когато дъщеря й очаква второто си дете, заминава да работи в чужбина. За да спечели някой лев и да помогне на децата си. Людмила Минкова работи това, което обича и може и което е правила цял живот – преподава. Но… далеч от вече трите си внучета.
Днес ви предлагаме нейната изповед:
И... оттогава станах една от многото скайп/вайбър баби. Много опустошаващо е да си скайп/вайбър баба. На практика губиш „най-сладките“ бабински години. Пропуснах раждането на второто си внуче Галин през 2015 г. Е, хванах кръщенката му през 2016 г. по време на отпуската си и прощъпалника му по Коледа, но пък пропуснах раждането на третото си внуче Ивайло през май – работех. Представих се като една много достойна ненатрапчива баба, но само за 50 дни през лятото. После - по Коледа, после - през лятото, отново за 50 дни...
И така... Времето си върви, внуците растат, а аз говоря с тях по скайпа или вайбъра, гледам ги как растат като гъбки, как изричат първите си думи, как прохождат, как рисуват, нареждат мозайки, пишат букви, пеят песнички... А като приключи разговорът, взема че си поплача малко, та да ми олекне.
Не се оплаквам – само споделям. Изборът си е мой. Не е лесно да си скайп/вайбър баба. Зная, че има защо, и зная, че на 30. 06. 2020 г. договорът ми ще приключи и ще бъда „истинска“, „жива“ баба. Отдавна съм започнала обратното броене. А дотогава... от отпуска до Коледа, от Коледа до отпуска...
Още от рубриката "Къде си, бабо?":
Гола до кръста и провесена с главата надолу майка кърми детето си. Потресени ли сте? ВИДЕО
Спри се, бабо! Никой не иска от теб да сменяш памперси
Разговор с моята почти 3-месечна внучка
Оригване и досадно реване? Забравете! Вече има детски академии за „добри обноски”!