Три от партиите в 51-вото Народно събрание – включително две от формациите, участващи в управленската коалиция зад кабинета „Желязков“ – са загубили значителен дял от избирателите си. Това показват данните на социологическата агенция „Алфа Рисърч“.

Най-сериозен отлив се отчита при „Има такъв народ“. Според проучването едва около 20% от гласувалите за партията през октомври 2024 г. са останали лоялни, докато близо 60% са пренасочили подкрепата си към „Прогресивна България“. Така формацията на Слави Трифонов се оказва сред най-силно засегнатите от електорални преливания и по предварителни данни е изправена пред риск да остане извън следващия парламент. Според всички социологически агенции партията е далеч от 4% -ната бариера и не надвишава 2%. Все пак ИТН са прескочили бариерата от 1%, която им позволява да вземат полагащата им се субсидия. Интересното е , че една от заявките, с която ИТН влязоха във властта бе , че искат партийната субсидия да бъде редуцирана от 8 лв на 1лв., но след като влязоха в в парламента тази тема някакси бе забравена. 

Сериозни загуби отчита и БСП. Данните сочат, че приблизително половината от избирателите ѝ от 2024 г. са се пренасочили към новия политически проект около Румен Радев, като по-голямата част от тях са избрали „Прогресивна България“. Така партията се изправя пред безпрецедентна ситуация – реална опасност да не премине парламентарната бариера.

Подобна тенденция се наблюдава и при „Възраждане“, чиято подкрепа спада до около 5,3%, поставяйки я близо до критичния праг за влизане в Народното събрание.

При „Продължаваме промяната – Демократична България“ също има отлив на избиратели, макар и в по-ограничен мащаб. Около 23% от гласувалите за коалицията на предходните избори са насочили вота си към формацията на Румен Радев.

Дори ГЕРБ не остава напълно незасегната от пренареждането на политическите нагласи. Около една пета от нейните избиратели от 2024 г. са подкрепили „Прогресивна България“, въпреки че двете формации традиционно заемат противоположни позиции в публичното пространство.

Данните очертават ясно изразена тенденция на преливане на вот към новия политически субект, което поставя под въпрос стабилността на досегашния партиен модел. Управлението очевидно носи електорални рискове за част от участниците в него, а избирателите демонстрират все по-ниска степен на търпимост към партии, които не успяват да оправдаят очакванията им.