Имам среща с Александър Николов за интервю. Той ме очаква на Малката Главна пред входа на кооперацията, в която живее. Отваря ми кавалерски вратата, а след това взема на един дъх стълбите до третия етаж, където е домът му. Посреща ме в апартамента си, който блести от чистота и носи духа на 70-те.

Разбутва огромният куп вестници и книги, за да направи място за бележника ми. След това ме поглежда любопитно и ме пита какво ме интересува. Интересува ме как човек на 101 години може да изглежда като на 60, да има дух на 40- годишен и философия на 20 –годишен младеж.

Александър Николов е роден 1914 година, преживял е две световни войни и песимистично отбелязва, че сме на прага на трета световна война. Въпреки преклонната си възраст е убеден марксист и смята, че комунизмът е единственият обществен строй, който ще спаси света.Корените му са македонски, баща му е от Ниготин на Вардар.  Семейството бяга от Македония по време на Първата световна война и намира убежище в България.

13-годишен Сандо напуска училище, за да си вади сам хляба. На 17 вече е майстор на шкембе чорбата, а кризата 29-та година го заварва служител в казино „Македония“ в Бургас. Въпреки, че собственикът на казиното възлага големи надежди на будния младеж, Александър напуска „гнездото на порока“. По онова време в казината освен задължителната рулетка и маса за покер, имало и стаи за интимни удоволствия , в които гостите разпускали с проститутките от местните хотели. „Гледах тези нещастни жени и сърцето ми се свиваше. Знаех, че не съм за това място“ спомня си столетникът. Следващата му спирка е в София, където започва работа в цех за сладкарски изделия. 

Въпреки че не ходи на училище, той не спира да чете. Смята, че животът му се преобръща след като е прочел роман за Спартак. „В хлебарницата се отнасяха с нас буквално като с роби. Работехме по 13-14 часа без почивка, имахме по половин почивен ден. Опитах се да организирам стачка, но не успях – останалите момчета се страхуваха да не останат без работа. Намерих службата, която следеше за правата на работниците и от там изпратиха проверка. Наказаха собственика и след това работехме по 8 часа на ден“ спомня си Николов.

Той обаче продължил синдикалната си дейност и започнал да „изнася революция“ и в другите фурни. В очите му проблясва гордост като си спомня манифестацията, организирана на 1 май 1938 година. „Събрахме се над 1000 души. Пред Руската църква жандармерията ни смаза от бой , но това бе едно от първите мащабни събития по онова време“ разказва той. В казармата Николов е използван за връзка между войниците с леви убеждения и комунистическата партия. Организацията обаче е разкрита и той е изправен пред съда.

Прокурорът иска смъртна присъда, но съдията се смилява заради младостта му. По онова време Николов няма никакви документи и попът на Карнобат му издава кръщелно, в което вписва 12 юли 1914 година като рождена дата. Всъщност Александър е сигурен, че е роден един месец по-рано. Но така той влиза в графата „непълнолетен“ и е осъден на 8 години затвор. През 1941 година отново е осъден за нелегална дейност и посреща 9 септември във варненския затвор.  

Заради изключителната си отдаденост на каузата и абсолютната си вяра в победата на комунизма, Александър вероятно е щял да направи сериозна партийна кариера, но „неприличният му“ за онова време развод остава като черно петно в досието му. „ Първата ми жена беше ужасна.

Умори ми първото дете. Не беше никаква домакиня, развей прах. Накрая на издържах и реших да се разделим. Тя започна да пише срещу мен доноси до ЦК на БКП , заплаши , че ще се хвърли в морето. Наказаха ме с мъмрене и последно предупреждение, както и с това да не мога да заемам ръководни постове. Обаче удържах. Не ми е било мечта да бъда началник. След това се ожених втори път за прекрасна жена. Живяхме много щастливо. Тя си отиде преди 6 години“ разказва Николов.

Александър се пенсионира в армията, а след това започва да се занимава с пчеларство. Продължава да участва в партийния живот като не пести критики към другарите си.

Според него разковничето на дълголетието е комбинацията между трезвеност и труд. Цял живот не е близвал алкохол, нито е пушил цигари. Твърди, че няма забранени храни, но е изключително умерен в количествата. Закусва с ябълка, мед, орехи и ябълка, обядва готвено, а вечер хапва тахан халва и кисело мляко.

Всеки ден ходи на разходка до Градската градина и чете вестници в близкото кафене с приятели. Със съжаление отбелязва, че с всяка изминала година на другарите му оредяват.

Здравословният живот, който води, е успял да съхрани както физиката му , така и паметта му. Николов  е като енциклопедия за имена, дати и събития. Следи с интерес политиката и продължава да вярва, че комунизмът ще победи. Смята, че Сталин е объркал нормалното развитие на нещата, опитвайки се да наложи социализма в изостаналата Русия.

Песимист е по отношение на развитието на България и е категоричен, че след 10 ноември държавата не е имала читаво правителство.

Днес Александър Николов ще празнува 101-я си рожден ден заедно със сина си, двете си дъщери , внуците си и част от 16-те си правнука.

Екипът на TrafficNews.bg му пожелава дълъг живот, крепко здраве и все така бодър дух!

Парашкева Иванова, TrafficNews.bg