Нещо като сняг се опитва да вали през последното денонощие над Пловдив. Скромната  покривка под тепетата се стопи още сутринта и единствено покривите тук-там останаха да белеят. Натрупалото дотук не става нито за снежни топки, камо ли за снежни човеци. Пловдив обаче е все така красив и с разкъсаната си бяла мантия.

Една от класическите гледки от хилядолетия насам е от терасите на Бунарджика към Дановия хълм. В зимната вечер на хълма не е особено оживено, някой любопитен странник наминава през десетина минути. Единствените постоянно накацали „птици“ са пейзажните фотографи, които надвесени над триножниците предизвикват удивление и насмешка у минувачите.