За Григор Григоров 25 август започва традиционно. В края на деня 17 души не са между живите, а шофьорът с 40 години професионален стаж е друг човек.

„Сутринта като отидох да ги взимам, сигурно 5-6 жени ме прегръщаха и ме целуваха, че ще пътуваме заедно. Но как да знае човек, че това ще е последният ден…”, спомня си мъжът. Григоров засега е единственият обвиняем за трагедията край Своге, съобщава БТВ.

Разказва, че за него затворът вече не е сграда, а усещане вътре в него: „Седя си вкъщи, не мога да изляза навън. Съвестта, трудно ми е. Постоянно мисля за тези хора. Те бяха приятели, приятели. Представям си какво е на близките им. На ранените, които са все още сигурно по болници. Съжалявам за всичко, което се случи. Искам да изкажа съболзенования на близките на загиналите. Те бяха близки приятели от години. Също да изкажа на пострадалите съжаления”.

 
Мъжът няма спомен от фаталния момент. Задава си много въпроси. И чака съзнанието да му подаде ръка: „Дали съм помагал, дали съм направил всичко, което е било по силите ми? Аз съм от живите, но какво съм направил за останалите след трагедията? Каквото и да им кажа е малко. Нито може да се върне случилото се. Аз не мога да си простя, дано те могат да ми простят. На много от тях имам телефоните, но как да звънна? Какво да им кажа...?”.
 
Обяснява липсата на втори технически преглед с пропуск: „Ако съм виновен и имам вина, ще я понеса”.
 
Дни след трагедията, в подкрепа на Григоров се подписаха хиляди. Стотици излязоха на протест с искане за пълно разследване и справедливост. Признава, че е изненадан от инициативата.

Григоров е в дома си, освободен под парична гаранция, в очакване на процес, който да извади наяве причините за катастрофата, отнела 17 живота.