Съобщенията за вероятен случай на белодробна чума в руската Иркутска област – където почина 28-годишна служителка на институт за борба с чумата, а около 200 души от контактните ѝ лица бяха изолирани – породиха опасения относно възможното разпространение на тази опасна инфекция. Въпреки това СЗО отбелязва, че макар чумата и днес да остава изключително опасна, тя вече не представлява същата глобална заплаха, каквато е била по време на историческите пандемии, тъй като може да бъде успешно лекувана с антибиотици, пише UNN.

Има съобщения, че Узбекистан е засилил санитарния контрол след съобщения за смъртния случай от чума в Иркутска област. Компетентните органи следят ситуацията и предприемат мерки за предотвратяване на навлизането на заразата в страната. Това бе съобщено от Комитета за санитарно-епидемиологично благополучие и обществено здраве на Узбекистан.

Специалисти проучват обстоятелствата около заразяването, източника на болестта, придвижването на заразеното лице и контактите с хора, които може да са били изложени на риск.

Чумата се причинява от бактерията *Yersinia pestis*. Болестта не е изчезнала; съществуват природни огнища в различни части на света, като най-голям брой случаи през последните години са регистрирани в Демократична република Конго и Мадагаскар.

Белодробната чума се счита за най-опасната форма на заболяването. За разлика от много по-често срещаната бубонна форма, тя може да се предава директно от човек на човек чрез капчици секрет от дихателните пътища. Без лечение белодробната чума почти винаги завършва със смърт, а състоянието на пациента може да се влоши изключително бързо.

Може ли чумата отново да предизвика епидемия, както през Средновековието?

Теоретично – да. СЗО подчертава, че белодробната чума, поради способността си да се предава между хората, може да причини сериозни епидемични взривове. Ситуацията обаче коренно се различава от времето на „Черната смърт“, отнела живота на десетки милиони хора през XIV век.

Днес чумата се лекува с антибиотици. Най-важният фактор е диагностицирането на състоянието и започването на терапия възможно най-рано. Според СЗО шансовете за възстановяване от белодробна чума са големи, ако тя бъде открита и лекувана своевременно. Без лечение обаче тя може да доведе до смърт само 18–24 часа след появата на симптомите.

На хората, които са имали близък контакт с пациент, болен от белодробна чума, се прилага профилактичен курс с антибиотици. Пациентът се поставя в изолация, а медицинският персонал използва лични предпазни средства. Предаването на заразата обикновено изисква близък контакт със заразен човек и излагане на действието на неговите респираторни капчици.

Следователно, въз основа на наличната информация, няма основания да се говори за заплаха от глобална епидемия, произтичаща от събитията в Иркутска област. Много по-важно е да се установи дали някое от контактните лица се е заразило и колко бързо са били изолирани и подложени на профилактично лечение.

Според съобщения в руските медии 28-годишната Даря Шипилова е работила като лаборант в Иркутския институт за борба с чумата. На 25 септември тя по невнимание счупила епруветка, съдържаща патогена, причиняващ белодробна чума, и впоследствие се разболяла. Била е хоспитализирана и е починала през нощта на 2 октомври, пишат руски медии.

Впоследствие властите идентифицираха около 200 души, които може да са били в контакт с нея. Медийни съобщения посочват, че 189 души са били хоспитализирани за наблюдение, а болницата в Шелеховски район е била поставена под карантина. В региона бяха предприети противоепидемични мерки.

Същевременно ситуацията е обвита в значителна несигурност. Към момента на появата на първоначалните съобщения руските федерални власти не бяха оповестили пълни подробности относно обстоятелствата около заразяването или резултатите от изследванията на контактните лица. Поради това е преждевременно да се прави заключение, че е налице мащабна епидемия от чума, само въз основа на съобщенията за смъртта на лаборантката и карантинните мерки.

Мащабът на изолацията на контактните лица в подобна ситуация не означава, че всички те са заразени. При пневмоничната форма на чума бързото установяване на контактните лица, медицинското наблюдение, прилагането на профилактични антибиотици и изолацията на потенциалните случаи са стандартни мерки, целящи да предотвратят възникването на епидемия.