Силната страст към пътуването и мечтата за откриване на нови светове среща двама млади от напълно различни култури. Преплита ги така, че границите губят значение. Различия няма, има само любов. И така един индиец идва в Пловдив, а една пловдивчанка е приета като родна дъщеря от индийско семейство. Любовната приказка завършва с традиционна индийска сватба с 450 гости, а младоженецът взима своята любима на бял кон. Това е историята на Константина и Ниранджан, за които пътуването не само е страст, а е начин на живот. Двамата вече са съпруг и съпруга, учат се един от друг и споделят културите си. Тя е завършила в Пловдивския университет, а той университета в Мумбай. Единият от Пловдив, а другият от Раджастан. Избират да живеят в Абу Даби и да работят за арабска авиокомпания. Там пламва и любовта. Тази между тях и тази към новите светове. Първоначално стюарди, а в последствие на високи постове в компанията. Въпреки това, когато навършват 30 години решават да оставят тази работа и да поемат към ново приключение – съвместният им живот.

Животът им е изпълнен с непрестанни полети. Между различни страни и континенти. Между Индия и България до Сейшелските острови, Египет, Оман, Занзибар(Танзания), Бали (Индонезия), Тайланд, Камбоджа, Кореа, Ню Йорк(САЩ), Англия, Франция, Австралия, Малдивите.

Животът между Джодпур и Пловдив

„Индия до скоро е била малко позната на българите или поне те придобиват доста грешна представа за страната, съдейки по филми, които са крайно преувеличени, и с положителното, и с отрицателното в тях. Дори имаме израз „тъмна Индия”, нещо напълно неизвестно, забулено в тайна. За щастие, младите хора все повече пътуват, четат и се интересуват от света около тях и тази „неизвестност” изчезва. Западният свят се обръща все повече към мъдростта на Източния. Все по-голяма популярност придобиват зародилите се в Индия изкуства на йога и медитация, както и аюрведа лечението, козметика и билки. Аюрведа е първата медицина на човечеството и неслучайно се практикува и до днес и то с все по-голяма популярност. А ползите от йогата и медитацията върху  триото ум, тяло и дух са безкрайни. Индия е земята на една от най-древните цивилизации и най-духовните култури. Индийската кухня отразява 8000 годишна история на различни култури и етноси, взаимодействащи си на Индийския субконтинент, оставяйки богато разнообразие от вкусове. Аз обожавам индийската кухня и имам много любими ястия. За мой късмет съпругът ми умее да приготвя доста от тях, а роднините му там ме глезят всеки път с различни вкусотии. Ако трябва да кажа едно любимо ястие, това ще е Paneer Tikka Masala, специален вид индийско сирене, приготвено в пикантен сос. Аз обичам да готвя и понаучих доста от индийските специалитети, за да мога да ги приготвям, когато сме далеч от Индия и ни липсва кухнята“ разказва Константина.

Тя е впечатлена и от хората в Индия, които са чисти и гостоприемни. Приета е с отворени обятия и от семейството на нейния любим.

„Те ме обикнаха от първото ми гостуване там и ми се радват изключително много всеки път, когато кажа нещо на техния език или облека традиционните за неговия край дрехи. Те са широкоскроени и добронамерени хора с големи сърца“, споделя тя.

А къде е допирателната между Индия и България?

„Определено културите ни имат допирни точки. Това са две древни цивилизации, макар и доста различни като цяло. Връзката с родното, с корените, с фолклора. Привързаността към семейството и големите трапези по време на празници, които събират всички заедно. Принадлежността към народното и патриотизмът, породен от извоювана независимост и оцеляване след чуждо присъствие на родните ни земи, са все общи черти, които се откриват между българите и индийците“

Предложението за брак е по време на пътуване в Сейшелите. Ина не се поколебава и казва „Да“.

Моята голяма, луда индийска сватба

„Моята голяма индийска сватба имаше 450 гости и се състоя в сърцето на индийските традиции-щата Раджастан. И още по-точно, в най-известната сватбена дестинация в Индия, а именно град Джодпур, откъдето е и Ниранджан. Известен е още като „синият град”, защото много от старите къщи в централната част са боядисани в синьо. Градът е известна туристическа дестинация, а също и сватбена. Има многобройни храмове, крепости и дворци, останали от времето, когато Джодпур е бил столица на кралството Марвар.

Заради богатата си история и фактът, че Джодпур е автентично и запазено кралство, градът е най-желаната сватбена дестинация в Индия. Всички знаменитости от Боливуд правят сватбите си, следвайки традиционните за района обичаи и дори облекло. Дворците на цар Ратор могат да се наемат за сватби за постигане на така мечтаната от много истински приказна сватба.

За мой късмет, Ниранждан е от там. Тези традиции, така типични за неговия край, които много знаменитости в Индия следват за сватбите си, за да постигнат този приказен ефект, са реално традициите и обичаите, които семейството на моя съпруг спазват. Сватбата продължи 10 дена, от които 3 бяха основни, другите 7 подготвителни партита, организирани от различни роднини и приятели в наша чест“.

Ден 1-ритуалът с куркума.

Роднини от женски пол пеят песни и забъркват смес от куркума и билки, жълта на цвят, която нанасят по лицето, ръцете и краката на булката и младоженеца. Символизира прочистване, благословия от роднините, а също и запазен древен начин за разкрасяване преди сватбените дни. Хидратира, почиства и избелва кожата.

Ден 2- Рисуване с кана.

Женското парти, когато рисуват краката и ръцете на булката с кана, пеят песни и танцуват. Символизира отново разкрасяване и разведряване на булката.

Ден 3- Основният ден, когато младоженецът идва да иска ръката на булката.

Свещеник осъществява ритуал около огън, диктувайки брачните обети на младоженците и свързвайки ги за 7 живота напред. Историята и обичаите са много богати и различни за всеки район, би отнело много време да навлизам в подробности. Надявам се, е било интересно и е запалило любопитството към Индия и богатата им култура на поне един човек.

Индиецът и любовта му към Пловдив

Ниранджан е идвал няколко пъти в България. Посещавал е много градове, но най-много му харесва в Пловдив. Харесва храната, планините и зеленината. Харесва и български народни песни. Любими са му „Йовано, Йованке” и „Назад, назад, моме Калино”.

Приказката продължава

След сватбата двамата се отправят на 10-дневно романтично приключение на Сейшелите. А след това плануват да станат граждани на света. Двамата влюбени искат да продължават да намират баланс между работата и хобито. Ина изучава хинди

„Личният и професионален аспект се припокриват, тъй като и за двама ни щастието и мечтите са били винаги на първо място. Не сме кариеристи, в общоприетия смисъл на думата. Граждани на света сме. За нас е важно, с каквото и да се занимаваме, да не е на всяка цена, да не ни обвързва с място и време, да имаме възможността винаги да пътуваме. Днешният свят е изпълнен с възможности. Има толкова много места, които искаме да видим, толкова полета на изява, в които искаме да се пробваме. Не бих се обвързала с изграждане на кариера, с идеята да се докажа и да бъда най-добрата в нещо и да изпусна всичко останало, което е можело да ми се случи. Животът е твърде кратък. Хората са различни и всеки има право да избере своя път“, казва пловдивчанката.