Къде са корените на агресията? Това е въпросът, който все по-често си задаваме след поредните случаи на насилие сред млади хора. Особено силно той прозвуча след жестокото нападение в Пловдив, при което мъж беше убит от група младежи.

На фона на тези случаи все по-важен става разговорът за това откъде започва агресивното поведение, как се възпитава то и каква е ролята на семейството, училището и обществото.

Според психолога Милена Манова обаче е важно първо да се разбере какво стои зад агресията.

„Преди да говорим за агресия, да говорим за емоцията, която стои зад това. Тя е естествена, вродена, автентична емоция“, обяснява тя пред БНТ.

По думите ѝ агресията е начинът, по който гневът може да излезе наяве. Тя се превръща в проблем, когато зад поведението стои намерение за причиняване на вреда.

Агресивното поведение може да бъде свързано и с потребността от внимание, признание и усещането, че човек е видян и чут. Особено тревожна е враждебната агресия, при която има умисъл за причиняване на вреда на друг човек.

Когато „ти“ се превърне в „то“

Манова обръща внимание и на един от механизмите, които могат да улеснят проявата на жестокост – дехуманизирането на другия.

„Това се получава, когато другият човек се декатегоризира от идеята за личност и се превръща в то. От „ти“ става „то“. Тогава е много по-лесно да се изпитва презрение“, казва психологът.

Когато човекът отсреща вече не се възприема като личност, а като някаква унизително определена категория, границата пред агресивното поведение може да бъде много по-лесно премината.

Защо е важно родителят да казва „не“

Според психолога една от най-важните задачи на родителите е навреме да поставят ясни граници.

Във всеки родител съществува нормативна част – тази, която определя правилата, нормите и ценностите. Именно чрез нея детето се учи докъде може да стигне и къде започват границите на другия.

„Без такава структура едно дете не може да порасне сигурно“, категорична е Манова.

По думите ѝ детето естествено има нужда да проверява границите около себе си. Затова е важно то да чува „не“, но това „не“ да бъде придружено и от алтернатива.

Тоест родителят не просто трябва да забранява дадено поведение, а да покаже на детето какво друго може да направи с емоцията и енергията си.

„Винаги когато се казва „не“, е добре да се каже алтернативно какво е възможно, накъде да отиде тази агресия“, обяснява психологът.

Това е важно, защото агресията не изчезва просто защото е забранена. Тя трябва да намери приемлив начин за изразяване. В противен случай може да бъде насочена към друг човек или да се превърне в автоагресивно поведение.

Момичетата и момчетата проявяват агресия по различен начин

Според Манова има разлики и в начина, по който агресията се проявява при момичетата и момчетата.

При момичетата тя по-често е свързана с отношенията между хората – клюки, интриги, вербално осъждане и критики. При момчетата по-често се изразява чрез физическа и мускулна активност.

Това се вижда и в игрите, които при момчетата по-често са конкурентни и състезателни.

И тук обаче правилата остават важни. Според психолога в определена възраст е добре самите деца да участват в създаването им и да формулират как трябва да се държат един с друг.

Възпитанието в тази посока обаче не може да бъде еднократен разговор.

„Възпитателният акцент трябва да е перманентен“, подчертава Милена Манова.

Агресията сама по себе си е част от човешкото поведение. Истинското предизвикателство пред родителите и обществото е да научат децата как да разпознават гнева си, как да го изразяват и най-вече – как да не превръщат човека срещу себе си в мишена.

И може би именно там започва отговорът на въпроса къде се ражда агресията – не само в конкретния момент на избухване, а много по-рано, в начина, по който едно дете се учи да вижда себе си, другия и границите между тях.