"Смятам, че е време да преразгледаме 10-процентния плосък данък", защото "прогресивното подоходно облагане позволява да се споделят по-успешно ресурсите на една страна в обществото". Това заяви в специално интервю за БТА управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, която говори за първи път пред българска медия, след като в края на миналата седмица бе решено тя да ръководи Фонда за нов петгодишен мандат.

Когато България прие плоския данък беше правилно решение. Целта тогава беше да излязат парите "на светло". Сега имаме по-добри институции и не е нужно да привличаме парите да излизат "на светло" с 10-процентен плосък данък. Ако погледнете света, диференциране на данъчната ставка се приема като правилно. Диференцираната данъчна ставка, или казано като прогресивното подоходно облагане, позволява да се споделят по-успешно ресурсите на една страна в обществото.

По време на интервюто, което се проведе в централата на МВФ във Вашингтон, Георгиева коментира и темата за еврозоната. „България направи, както и останалия свят, борбата с инфлацията приоритет и е постигнато доста в това отношение. Инфлацията продължава да спада и очакваме да я видим до края на годината в диапазона около 3 на сто. София има път, по който да изпълни изискванията за влизане в еврозоната“, казва Георгиева.

Но, също както говорихме и за САЩ, е добре да има подкрепа за хората и за бизнеса, но не е добре, ако тя се трансформира в по-висока инфлация. Не само че не е добре за влизането на България в еврозоната, но и за българските граждани. Инфлацията е данък върху доходите на хората и особено по-бедната част от населението много страда от нея. Изисква се политическа воля. Това, което виждам от различни доклади за страната, е, че има единство за влизане в еврозоната и има такава възможност. Тоест, въпросът е на политически приоритет и на политическа воля, допълни тя.

По думите й, въпреки че предстоят нови избори, когато има единство между основните политически сили по дадена тема, целта може да бъде постигната. Аз лично смятам, че не трябва да пропускаме този шанс. Ние вече отложихме няколко пъти това. Трябваше да сме преди Хърватия, после заедно с Хърватия, сега сме след тях, но се надявам решението да вървим напред, да бъде подкрепено със съответните политически действия.

Ще повторя нещо, което съм казвала и преди – щом сме във валутен борд, ние консумираме паричната политика на Европейската централна банка. Не съм чула в Българя да има желание да се излезе от валутния борд. И тук идва въпросът –  защо ние искаме да консумираме политика, в чието формиране ние не участваме, каза директорът на МВФ.

Тя допълни, че опитът на другите страни е от значение. Ние видяхме, че страните от бившия социалистически лагер, които влязоха в еврозоната, нямаха главоломен скок на цените, а имаха подобрение на икономическите показатели.

При евентуален шок членството ни в еврозоната също може да е полезно, защото ще имаме защита и няма да трябва да разчитаме само на себе си. От толкова време върви тази тема – нека да я доведем до успешен край, смята Кристалина Георгиева. Според нея приемането на страната ни в еврозоната през 2025 г. е възможно. Предстои до септември месец, когато се актуализират анализите за България, ние все още имаме време да доведем инфлацията до нивата, на които тя трябва да бъде. Това значи правителствата дотогава да не инжектират в икономиката проинфлационни импулси. Ако ние покрием критериите, планът ще бъде изпълнен.  Ние знам, че традицията е да се влиза в еврозоната на 1 януари, но никъде в еврозоната няма такова решение, което да казва, че не може да е на 1 март, на 1 юни или септември, т.е. ако ние сме обединени около темата за влизане в еврозоната, нека да я следваме последователно и тя ще се случи, посочи директорът на МВФ.

Пред БТА управляващият директор на Международния валутен фонд изтъкна и приоритетите си като ръководител на международната финансова институция. "Трябва да продължим да следим инфлацията в страните, където този проблем още е актуален. Като цяло обаче процесът на дезинфлация върви добре, след като увеличението на цените достигна връхна точка през 2022 г. Някои страни постигнаха този резултат и започнаха да намаляват лихвените проценти (Швейцария - бел. авт.). Китай от своя страна е в дефлационен процес, а Япония направи лихвите си положителни, след като дълги години те бяха отрицателни", посочи тя.

Според нея в тези условия никак не е лесно да се прецени кога централните банки могат да свалят лихвите. През следващите месеци ще станем свидетели как водещите централни банки най-вероятно ще следват различен път. Не е изключено да видим "Банк ъв Ингланд" и Европейската централна банка да тръгнат към сваляне на лихвите преди Управлението за федерален резерв на САЩ.

Най-впечатляващият и разочароващ факт, който установи наше изследване е, че производителността на труда навсякъде е ниска. Съединените щати са малко по-добре по този показател, защото иновациите тук вървят по-добре и защото пазарът на труда тук се захранва с имигранти. Парадоксът обаче е, че имиграцията политически се вижда като проблем, а