Мигрантската вълна, заляла Европа създаде негативна репутация на понятието бежанец, а много от пристигащите в Европа мигранти, разчитат само на социалната система и къде с основание, къде без получават презрението и неодобрението на обществото. България не е изолирана от бежанската дискусия. В първата половина на ХХ век нещата, обаче стоят различно. 

Пострадало след неуспешните войни за национално обединение, Царство България е изправено и пред нова трудност – хиляди бежанци – свои и чужди търсят спасение в държавата, която е доказала, че е гостоприемна и толерантна и която изнемогва в усилията си да осигури прехрана на всички. Сред бежанците има не само българи от различните части на българското етническо землище. Тук идват и множество белогвардейци, за които Съветска Русия вече не е майка, а по-лошо и от мащеха. 

Един от тях е пожарникарят Юрий Захарчук. Прекрасно обучен и отлично трениран, той спечелва уважение и скоро е начело на софийските огнеборци. Под вещото му ръководство пожарната се реорганизира и модернизира, успявайки да реагира навременно и адекватно при множество бедствия. Стотици са сградите и човешките животи, спасени благодарение на неговата и на момчетата му храброст и професионализъм. 

Постиженията на Захарчук и столичните огнеборци печелят известност в цяла Европа и извън нея. През 1929 английски гости наблюдават действията на пожарникарите и впечатлени пишат  „Софийската пожарна команда под ръководството на г-н Захарчук е с великолепни качества и е може би най-добрата в света“. 

Захарчук получава множество ордени от различни държави, а императорът на Етиопия го моли да организира пожарната в столицата му по софийски модел. Уважението към ръководителя на пожарникарите в София най-добре си личи от думите на Царя, който казва "дайте ми 20 човека като Захарчук и аз ще променя България". 

На 5 септември 1944 СССР обявява войска на България и колоните на Трети украински фронт нагазват в България. На 09 септември в София е извършен преврат. Захарчук добре е познавал житейската философия на тези, които поемат властта. Горд и достоен, той не желае да преживее униженията, които го чакат като награда за съвестната му служба. След като разбира, че ще дойдат да го арестуват, той слага край на живота си, а в предсмъртното си писмо казва "20 години служих честно на България.В никакви политически работи не съм участвал. Обичам Русия и България. Поздрав на моите другари пожарникарите".

Въпреки, че е един символите на Царство България, срещу интелигенцията на което репресиите започват от първия ден, ОФ не се противопоставя Юрий Захарчук да бъде погребан в своята униформа и с ордените, с които е бил награден. 

Днес малко хора помнят Захарчук, а той заслужава името му да се знае. И може би краят му трябва да накара хората да се замислят какво го прогони от родината му, за да дойде и да стане българин и какво принуди него, доблестният и великолепен пожарникар да сложи край на живота си.
 

Снимка: Стара България / Юрий захарчук е в средата/

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.