Разнолик е Пловдив. Тук можеш да видиш какво ли не – включително класически бездомник, който спи на пейка в края на октомври, или друг, по-адаптивен към ситуацията, пловдивчанин, който рано сутринта зове хората: „Целувай ме, целувай ме много, сякаш тази нощ ще е последна”.

И докато единият определено плаши минаващите случайно покрай спирката на „Спирит” в 2 часа през нощта или най-малкото буди съжаление, другият също дразни – нищо че пее Bésame mucho с такъв ентусиазъм. И с надежда за няколко левчета, пуснати в мръсната му шапка…

Еднаквото при двамата е, че през зимата те мръзнат. Единият – на пейката, другият на столчето. Този на пейката понякога измръзва до степен, че се налага да му бъдат ампутирани крайниците. Другият има алтернатива – да се откаже от левчетата и да се прибере гладен, но на топло. А току-виж стоплил сърцето и на някой минаващ рано сутринта покрай Пощата с това „Целувай ме, целувай ме много”…

TrafficNews.bg