Ислам Каримов, лидер на Узбекистан от 1989г. насам, е получил инсулт и се намира в интензивното отделение в стабилно състояние, потвърди в "Инсатграм" дъщеря му Лола Каримова-Тиляева.

"В момента е твърде рано да се прогнозира бъдещото му състояние", добавя дъщеря му след инцидента, станал в събота. Правителството на най-многолюдната от централноазиатските републики съобщи само, че президентът се лекува и това ще отнеме време, но без да дава никакви подробности.

Каримов изгради един от най-авторитарните режими в бившия СССР и няма ясно определен наследник, пише Дневник. Поради това, ако не е в състояние да се върне към управлението, преходът във върховете ще се реши в тесен фамилен кръг и сред висшето ръководство, коментира "Ройтерс". РБК допълва, че това включва още спецслужбите и регионалните кланове.

Ако не се постигне бързо консенсус, това може да дестабилизира страната с 32 млн. души население, която има стратегическо разположение на север от Афганистан и бе източник на бойци за ислямистки групировки по света, включтелно "Ал Кайда".

Държавният глава няма синове, които в затвореното патриархално общество да бъдат приети за негови наследници, а най-голямата му дъщеря Гулнара не е виждана на публично място от 2014г., когато се появиха съобщения, че е постнавена под домашен арест.

Малката дъщеря Лола е посланик на Узбекистан в парижката централа на ЮНЕСКО.

Руски медии коментират, че най-вероятните наследници са премиерът Шавкат Мирзияев и вицепремиерът Рустам Азимов. По конституция би трябвало в случай, че президентът е в невъзможност да изпълнява задълженията си, те да бъдат поети от председателя на сената Нигматил Юлдашев.

Мирзияев и Азимов обаче са дългогодишни съратници и особено приближени на Каримов, като премиерът на 59 години е начело на правителството от 2003 г. насам. Мирзияев е описван като умерен и покорен на лидера, което се смята за плюс, тъй като не би променил досегашния курс и лесно ще се договори с фамилията на президента.

Ако обаче се стигне до напрежение между отделни групировки, тези му качества се оказват минус, независимо, че е близък с Русатм Иноятов, председател на Съвета за нацонална сигурност. В случай, че Мирзияев се наложи, вероятно ще последва засилване на руското влияние, но едва ли то ще стигне до поврат в прагматичната политика на властите.

Вицепремиерът Азимов е с по-малко шансове, макар да е от елитен клан от столицата Ташкент. Той дълго време е бил председател на националната банка и министър на финансите и е смятан по-скоро за прозападно ориентиран.

Каримов е най-възрастният от президентите в страните от бившия СССР – той е на 78 години и неведнъж поради здравословни причини е изчезвал по за няколко седмици от публичното пространство.

Той е начело на властта в Ташкент от 1989г., когато бе избран за ръководител на местната компартия. През 1990г. парламентът го избра за президент, а от 1991г. насам той печели всички избори, като миналата година за него гласуваха 90% от избирателите.

Напоследък Каримов водеше разнопосочна външна политика. При неговото управление Узбекистан ту влизаше, ту излизаше от Договора за колективна сигурност (военен съюз около Русия, включващ Беларус, Казахстан, Армения, Киргизстан и Таджикистан), предостави на САЩ военна база през 2001г. и през 2005г. спря това сътрудничество. Ташкент не се стреми да влезе и в Митническия съюз на страни от бившия СССР или в Евразийския икономически съюз. След като Русия опрости през 2014г. узбекистански дълг от 865 млн. долара, страната заяви, че се интересува от сътрудничество с този съюз.

Още новини четете ТУК

TrafficNews.bg