На 3 август се чества Световният ден на динята. Празникът се празнува най-вече в Съединените щати. Сред най-популярните състезания по това време са замеряне с дини и надплюване със семки.

Любопитно е, че има над 1200 разновидности на сочния плод в над 96 държави по света. Динята съдържа над 92% вода, не съдържа холестерол и е важен източник на витамини А и С, фибри, калий и амино киселини.

Диня (в зависимост от района в България наричана още карпуз или любеница) е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове. Според възприетата класификация на земеделските култури е плодов зеленчук.

Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. Смята се, че произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие.

В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия.

Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената.