11-годишният литературен сезон „Spirt and spirit” и фестивалът „Пловдив чете” дадоха трибуна на новата книга на Дейвид Епстийн „Спортният ген”, която коментираха Боряна Ангелова-Игова и Ина Иванова.

Доц. Ангелова-Игова е преподавател по Философия на спорта в Национална спортна академия. Тя сподели, че за нея е голяма чест да има възможността да говори за спорта в един литературен стил.

Дейвид Епстийн е дългогодишен журналист на "Спортс илюстрейтид", специализиран в материали на тема спортни науки, медицина и олимпийски спортове. В книгата си той е представил съвременните генетични изследвания и постижения по най-разбираемия за широката публика начин.

„Спортният ген” съдържа  полезна фактология, на която авторът се е базирал. Той не е пропуснал да вплете в сюжета на творбата си истории и интервюта с гениални спортисти, имплантирани в четивото като миниатюри. Епстийн цитира различни проучвания за генетичните заложби у хората, които ги правят добри спортисти. Понякога тези проучвания влизат в противоречие, но авторът ги представя обективно, без да налага своята гледна точка.

Епстийн използва интердисциплинарен подход, включващ представянето на резултатите от генетичните изследвания, задълбочени антропологични данни, изследване на отделни случаи, дълбочинни интервюта с най-добрите спортисти на планетата, етнологични и културологични проучвания. Доц. Ангелова смята, че авторът прави всичко това не за да наложи една-единствена теза, а за да покаже, че както в живота, така и в спорта, няма абсолютна истина, няма и винаги работещ тренировъчен метод.

Ина Иванова коментира интересното сравнение на Епстийн, че нашите физични възможности са нашият хардуер, даден ни от природата и родителите. Софтуерът пък е нашата ментална работа – воля, ентусиазъм, стратегия.

В книгата на Дейвид Епстийн се развенчава митът за „10 000 часа”.

„Спортът поначало е продукт на много труд и работа, но Епстийн казва, това не е достатъчно. Всъщност - едни от най-известните състезатели са практикували други спортове или са започнали късно. За мен беше доста учудващо, че един най-гениалните тенисисти - Роджър Федерер, дълго време е тренирал борба и се ориентира късно към тениса. Това показва, че тези 10 000 часа не е нужно да започнат от най-ранна детска възраст. Напротив – нужен е талант и това да намериш себе си в спорта”, коментира Боряна Ангелова.

Доц. Ангелова-Игова постави специален акцент в разговора с гостите на премиератана книгата за разделението между мъжкия и женския спорт.

„Едни щекотлива тема, на която се надявам да обърнем внимание”, каза поетесата Ина Иванова.

„Епстийн има нелеката задача да обясни различията между половете, базирайки се на генетика и физиология. Има разлика, която е чисто биологична, и трябва да се има предвид. Той внимателно изписва тези теми, като се базира не само на генетиката, но и на всички други странични фактори в социокултурен контекст”, завърши Боряна Ангелова-Игова.