Делото за смъртта на 18-годишния Теодор Давчев – син на известния пловдивски адвокат Йордан Давчев – приключи в Апелативен съд. Виновникът за трагичния инцидент Христо Симеонов получи условно наказание от Окръжен съд – Пловдив, а преди дни Пловдивският апелативен съд потвърди присъдата като законосъобразна и справедлива.
23-годишният получи на първа инстанция 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, отложено с 3 години изпитателен срок. Книжката му ще бъде отнета за две години.
Припомняме, че Йордан Давчев загуби 18-годишния си син на 10 септември 2021 година. Теодор бил приет в Неврохирургията на университетската болница „Свети Георги“, след като ударил главата си при тежко падане. Момчето претърпяло инцидент край Карлово. То се прибрало с рана на тила и болки в главата. По настояване на адвокат Давчев и съпругата му Теодор бил откаран в Спешното отделение на УМБАЛ „Свети Георги“.
Според Окръжната прокуратура Давчев-младши посетил вила в землището на Песнопой със свои приятели. През нощта те решили да отидат до мост край селото, откъдето се откривала красива гледка. Някои от тях, сред които и Теодор, тръгнали пеша, а негов 23-годишен приятел потеглил натам с лек автомобил. В един момент той спрял колата, като върху предния капак се настанили двама от младежите, а върху задния седнал Давчев, с гръб към движението. 23-годишният потеглил, като се движел по начин, който не бил безопасен, тъй като върху капаците имало седнали хора.
В един момент Теодор паднал по гръб върху неравния черен път и си ударил главата. Групата му помогнала, качила го в автомобила и се върнала във вилата, където той прекарал нощта, усещайки неразположение. След това се прибрал вкъщи, а малко по-късно постъпил за лечение в болница, където починал на 10 септември 2021 г. След инцидента било образувано досъдебно производство.
Три месеца след края на делото в Окръжния съд казусът премина в ръцете на магистратите от Апелативния съд.
След цялостна проверка на делото, въззивната инстанция потвърди изцяло изводите на първата инстанция. Магистратите приеха, че доказателствата категорично установяват механизма на инцидента, вината на водача и причинната връзка между нарушението и настъпилата смърт. По отношение на формата на вината апелативният съд изцяло споделя извода на първата инстанция, че деянието е извършено при непредпазливост под формата на небрежност. В мотивите се приема, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, тъй като всяко разумно лице, а особено водач на моторно превозно средство, би осъзнало риска от превозване на хора върху автомобил в движение по неравен и тъмен черен път. Съдът изрично отхвърля тезата за самонадеяност, тъй като не са налице доказателства подсъдимият да е разчитал на конкретни мерки за предотвратяване на резултата или да е имал субективна увереност, че той няма да настъпи.
Апелативният съд намира още, че не са налице основания за по-тежка квалификация или за увеличаване на наказанието, като приема, че първата инстанция правилно е индивидуализирала санкцията при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, включително чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, изразеното съжаление и факта, че е изминал значителен период от време от инцидента. Съдът счита, че не се установява висока степен на обществена опасност на дееца, която да налага изолация от обществото чрез ефективно изтърпяване на наказанието.
В заключение въззивната инстанция приема, че наложеното наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок, както и лишаването от право да управлява моторно превозно средство, са справедливи и съответни на извършеното деяние, като същевременно изпълняват целите на закона за поправяне и превъзпитание на дееца и за въздействие върху обществото. С тези мотиви апелативният съд потвърждава изцяло присъдата, с което делото приключва на фаза Апелативен съд.
Още от категорията
Виж всички
4,9 млн. лв. субсидия за социални услуги в Пловдив, а храната за хора с увреждания – по 11 лв. на ден