Кой контролира служебния кабинет? Кой носи политическата отговорност за всичко, което се случва във всяко едно министерство? Кой носи отговорност при превишаване на служебни правомощия на силовите структури в държавата? Какви последствия ще има за политически фигури, които не съдържат в себе си електорална тежест и делегиране на права от граждани?
Всички тези въпроси чакат своите отговори вече втора година, в търсенето на обяснение за безпрецедентната политическа обстановка. България няма правителство, каквото трябва да има според Конституцията, а служебно подбрани хора управляват всекидневието на хората и съдбините на държавата.
Министерски съвет е политически орган, който трябва да разполага с необходимата парламентарна подкрепа, за да съществува. Това е представителната демокрация и разделението на властите.
В България подобно нещо липсва, а това води политически извращения след себе си. Хората, облечени в министерски одежди, не се отчитат пред нито един легитимно избран орган. Т.нар. парламентарен контрол е просто добро възпитание от страна на министрите. Никой не може да им иска оставката, никой не може да им гласува оставката, никой не може да ги смени… Така Министерският съвет вече втора година в концентрация на свръхвласт, като единственият „страх” е дали президентът ще ги преназначи след 3 месеца.
Безконтролната власт ражда и безконтролното й упражняване. Това се случи и преди няколко дни в пловдивския клуб „Бушидо”, където 400 души бяха държани часове против волята им, а почти всички бяха унизително съблечени в тоалетните.
Изказванията на вътрешния министър Иван Демерджиев и шефът на полицията в Пловдив Васил Костадинов по казуса, не само не дадоха отговори, но и повдигнаха още повече въпроси. Повече от ясно е, че подобна акция няма как да се осъществи без знанието, а и разрешението на двамата. Едва ли има ръководител на такъв тип акция, който „по своя преценка” ще възприеме подобни целенасочени действията. Отказът от страна на Демерджиев и Костадинов пък да говорят по същество, показва колко много им харесва да упражняват своята власт, която по своята същност е безконтролна.
И министърът, и полицейският шеф, започват да приличат много на царя от андерсеновата приказка, който много обичал да ходи и да показва своите невероятни одежди сред хората. Само че вместо измамниците от приказката, шивачитие на дрехите са им сивите кардинали Пламен Узунов и Николай Копринков, които "майсторят" и униформите на полицията от невидимия плат.
Все още Демерджиев и Костадинов вървят с „великолепните” си дрехи, които са невидими за глупците и невежите, а около тях се чува колко са красиви одеждите им. Само че е време някой да излезе и да каже, че царят е гол. Лошото е, че след тях и стотици полицейски служители, ще разберат, че докато са карали хората да се събличат, всъщност голите са били те.