В Народното събрание на дневен ред са промените в Семейния кодекс, касаещи т.н. споделено родителство. И на преден план излиза проблемът, който някои се опитват да заметат. Съдиите следват една твърда линия на съдебната практика на абсолютна и всеобхватна дискриминация спрямо бащите. Наложено е разбирането, че само майката става за родител и тя е тази, която ще упражнява родителските права, ще получава издръжката, ще държи при себе си детето в 90% от времето в годината и ще диктува. Всички адвокати знаем за какво отношение към бащите става дума. Мачкане в съдебната зала и пренебрежително отношение. От личен опит ще посоча, че в голяма част от делата ми се налага да искам допълнителен социален доклад, защото социалния работник дори не си е направил труда да засегне фигурата на бащата или го е направил повърхностно. Бащата винаги е най-потърпевш и това е истината. Та така, стигнахме до ситуацията, в която със закон трябва да наложим на съда да даде възможност на бащата да си вижда детето в адекватно време, а не два пъти в месеца по четири дена общо. Ако майката му го даде. Много е сложна тази дискусия. Проблемът обаче е факт и трябва да говорим за това. Не казвам, че законопроектите са перфектни. Никой не е. Но се радвам, че засяга този така важен проблем. И да, и бащите имат права, не само задължения след раздялата. Не се изненадвайте.

Това коментира пловдивският адвокат Ивайло Василев в социалните мрежи преди обсъждането на промените в Народното събрание. А историята на един пловдивски баща е илюстрация на думите му.

34-годишният Ангел Пандарев от половин година води истинска война с бившата си съпруга, за да може да вижда сина си, сблъсквайки се с двойния стандарт при прилагането на законите. Той и съпругата му са разделени повече от 4 години, а разводът им е финализиран в началото на 2024 година, тъй като е бил сключен във Великобритания, където двамата са живеели и работели.

„След като се разделихме, тя излезе на квартира, а детето остана да живее при мен. Аз и баба ми се грижехме основно за него. Беше записан на детска градина в Хасково, но изобщо не е ходил, тя го виждаше когато пожелае, без ограничения. Впоследствие започна връзка с мъж от Хасково и се премести да живее при него. Имаха идея да дойдат в Пловдив, за да живеят и работят тук, но така или иначе това не се случи, заради ултиматум от страна на майката на мъжа. Синът ни отиде да живее в Хасково, а аз ходех всяка седмица да го вземам за уикенда. Ситуацията беше доста балансирана, детето беше спокойно. През октомври миналата година обаче, нещата рязко се промениха“, разказва Пандарев пред TrafficNews.

При поредната среща с 8– годишния си син, бащата забелязал, че то е затворен и подтиснат. „След настояване от моя страна , той ми каза, че приятелят на майка му го е тормозил, защото не искал да пише домашно. Хванал го за яката, вдигнал го и го сложил на бюрото. Всичко станало през очите на майка му, но тя не го спряла, а казала на малкия, че „това е за негово добро“, твърди Пандарев. Също така малчуганът споделил, че мъжът го наказвал да не яде, когато не бил готов с домашните и му дърпал ушите.

„Веднага се обадих на бившата ми жена и я попитах какво става. Казах й какво твърди малкият, а тя ми заяви да е я занимавам с глупости и отрече твърденията му. Отидох в 5 районно да пусна жалба, но беше неделя следобед и ми казаха, че няма кой да я приеме и да отида на следващия ден. Малкият ми заяви, че го страх да се прибере и аз го оставих вкъщи. На следващия ден сезирах социалните и полицията. Междувременно обаче майката му също беше звъннала в полицията и вкъщи два пъти идва патрулка. На полицаите синът ми разказа същите неща, които заяви и пред мен. След три дни бившата ми жена пусна ограничителна заповед срещу мен, като излъга най- безсрамно, че съм я ударил, когато се е опитала да си вземе детето. Всъщност беше точно обратното – пред свидетели тя не нахвърли върху мен с юмруци. Нямаше медицинско, нямаше свидетели, но съдът издаде заповед за незабавна защита и ограничи достъпа ми до нея. Върнах детето, но след това тя категорично отгаказа да ми го дава. Аз входирах жалба в прокуратурата, но от там още не са се произнесли“, разказва бащата.

Според него, майката и приятелят й са започнали да настройват малкия срещу него и са ограничили до минимум дори телефонните разговори на детето.

Пандарев е поискал заповед за незабавна защита за детето от приятеля на майката, но съдът я отхвърля, тъй като „нямало повторен акт на насилие“. „Докладът на социалните не беше обективен изобщо. Още с влизането в кабинета , социалната работничка насочи пръст срещу мен с думите : „И какво сега – не пускате детето при майка му. След това пропускаше част от моите показания и се наложи да я карам да ги допълва. Беше очевидно, че без да ме е изслушала има формирано мнение и аз трудно ще мога да я убедя в противното“, заяви Пандарев.

Той е категоричен, че в случая и социалните, и съдът са приложили двоен стандарт към ситуацията.“На мен ми ограничиха правата да се виждам със сина си, на база лъжливи обвинения. А отказаха да изолират детето от истинския насилник, при положение че и пред полицаите, и пред инспектора от Детска педагогическа стая и пред социалните, малкият разказа една и съща история“, възмущава се Пандарев.

През адвоката си той обжалва Заповедтта за ограничаване на достъпа до детето, като се надява съдът да се запознае с всички доказателства по делото. „Майката умишлено бави процеса  и го протака, като използва това време да отдалечава детето от мен и да го настройва. Смятам, че при такива дела, институциите трябва да бъдат далеч по– експедитивни, защото най- важното е да се намери най- доброто решение за детето. Аз не съм насилник, искам единствено да виждам детето си и да се грижа за него. Не крия, че се страхувам за него, предвид обстоятелствата. Мисля, че социалните трябва да бъдат по-отговорни в такива сигтуации и да излязат от клишето на баща – насилник и майка – жертва. Животът далеч не е черно- бял. В доста от случаите ролите са разменени. Бащите обичат децата си не по-малко от майките и към тях не бива да се подхожда с предубеждение“, категоричен е Пандарев.