Войните на Неандерталеца: как нашият вид се е борил за надмощие повече от 100 000 години

Каква е точната причина за гибелта на неандерталците преди 40 000 години все още се обсъжда, но еволюционният биолог Николас Лонгрич разглежда една особено интересна хипотеза за това. Той анализира доказателства за война между тях и съвременните хора, която може да бъде причината за тяхното изтребване.

Преди около 600 000 години човечеството се разделило на две. Една група останала в Африка и еволюирала в днешния разумен човек. Другата група Homo neanderthalensis – неандерталците, заселила Азия и Европа. Те обаче не са били нашите предци (с изключение на малки кръстоски), а сестрински вид, еволюирал паралелно.

Биологията и палеонтологията обаче рисуват тъмна картина. Далеч от мирни - неандерталците вероятно са били опитни бойци и опасни воини, съперници на които са могли да бъдат единствено съвременните хора.

Хищните сухоземни бозайници са териториални, особено ловци на глутници. Подобно на лъвовете, вълците и нашия собствен вид Homo sapiens, неандерталците са били кооперативни ловци на едър дивеч. В животинския свят появата на други хищници води до конфликти за ловните полета. Неандерталците били изправени пред същия проблем. Тази ревност за територия има дълбоки корени у хората.

Териториалните конфликти са интензивни и при най-близките ни роднини – шимпанзетата. Мъжките шимпанзета рутинно се групират, за да атакуват и убиват мъже от съперничещи си групи, поведение поразително като човешка война. Това предполага, че груповата агресия  се е зародила преди поне седем милиона години в общия прародител на Хомо сапиенс и шимпанзетата.

 

Войната е неразделна част от тъмната страна на човешката природа. Тя не е просто съвременно изобретение, а древна, основна част от нашето съществуване. В исторически план всички народи са воювали. Най-старите запазени хроники говорят за военни истории, а археологията разкрива древни крепости и битки, както и места от праисторически кланета, датиращи хилядолетия.

Археологическите сведения потвърждават, че неандерталците са били всичко друго, но не и мирни. Те са били опитни ловци на едър дивеч, използвали копия, за да свалят елени, козирози, лосове, бизони, дори носорози и мамути. Какво остава да се поколебаят да използват оръжие, ако семействата и земите им бяха застрашени. Археологията предполага, че подобни конфликти са били нещо обичайно.

Някои наранявания върху останките от неандерталците биха могли да бъдат получени при лов, но има модели, които съвпадат с прогнозите за хора, участващи в междуплеменна война. Друг признак на война са прободните рани и счупвания на подбедрицата. При неандерталците са открити също много счупени ръце. Има находка на неандерталец от пещерата Шанидар в Ирак с прободна рана в гърдите от копие. Травмата е била често срещана при младите по възраст, като за тях се предполага, че са причина за смъртните случаи. Някои наранявания биха могли да бъдат получени при лов, но моделите съвпадат с тези, предсказвали за хора, участващи в междуплеменна война - дребен, но интензивен продължителен конфликт, боеве, доминирани от набези в партизански стил и засади.

Най-доброто доказателство, че неандерталците не само са се борили, но и са превъзхождали по време на война, е, че те са срещали вида Хомо сапиенс и не са бягали от съприкосновение. Вместо това, в продължение на около 100 000 години, неандерталците се противопоставяли на съвременния човек.

Изключително малко вероятно е съвременните хора да са срещали неандерталци и да са решили просто да живеят в мир с тях. Ако не друго, нарастването на населението неизбежно принуждава хората да придобиват повече земя, за да осигурят достатъчно територия за лов и добив на храна за децата си. Но агресивната военна стратегия също е добра еволюционна стратегия.

Смята се, че неандерталците вероятно са имали тактически и стратегически предимства спрямо Хомо сапиенс. Те са окупирали Близкия изток в продължение на хилядолетия. Без съмнение са получавали познания за терена, сезоните, как да живеят с чрез местните растения и животни. По време на битка, масивната им мускулеста конструкция следва да ги е направила опустошителни бойци. Огромните им очи пък вероятно давали превъзходно зрение при слаба светлина, позволявайки им да маневрират на тъмно за засади и набези по зори.

Дори след като примитивният Homo sapiens се появява в Африка преди 200 000 години, са отнело над 150 000 години, за да завладее неандерталските земи. Смята се, че последната офанзива на съвременния Хомо сапиенс, започнала преди 125 000 години, е довела до елиминирането на Наеандерталеца.

Това не е било светкавична война, както би се очаквало, ако неандерталците са били или пацифисти, или но-нисши воини. Било е дълга и опустошителна война за надмощие. В крайна сметка спечелили сме ние – съвременните разумни човеци. Но това едва ли е било, защото Неандерталците са отказали да се бият. Най-вероятно ние сме били по-добри във войната от тях.

 

 

Тази статия е дело на Никълъс Р. Лонгрич, старши преподавател по еволюционна биология и палеонтология в Университета на Бат, Великобритания. Собственост е на Creative Commons.