Днес България отбелязва 174-годишнината от рождението на Иван Вазов. През 2024-а се навършват и 130 години от първото издание на романа „Под игото” на Патриарха на българската литература. За ролята на големия писател и общественик в България, за силната му връзка с Пловдив, за това кога и как улица „Станционна” и Народната библиотека са кръстени на Иван Вазов, разказва директорът ѝ Димитър Минев.

- Г-н Минев, отбелязваме 174 години от рождението на Иван Вазов, както и 130 години от първото издание на романа „Под игото”. Разкажете ни за връзката на големия български писател и общественик с Пловдив.

- Връзката на Иван Вазов с Пловдив е много силна.  Всъщност Иван Вазов исторически е бил депутат в парламента на Източна Румелия, така че той още от тогава е свързан с Пловдив, а по-късно се премества и живее тук. Тук пише част от творчеството си. Много интересна ситуация е времето, когато той живее в Пловдив в къща, която е много близо до тогавашната библиотека, днес сградата на Историческия музей на пл. „Съединение”.  Вероятно той е имал лично познанство с тогавашния директор, един от най-видните ръководители на библиотеката – Борис Дякович. Има писма от Вазов, в които упоменава, че дарява на библиотеката незавършения си роман, както и стихотворението „Борът”.

Много е интересна историята с този незавършен роман „Янтра шуми”, който е бил част от специалната сбирка на пловдивската библиотека.

По-късно, разбира се, заради всички тези заслуги  и заради участието му в обществения живот на града е удостоен с титлата Почетен гражданин на Пловдив. През 1920 година, когато идва тук, преминава по ул. „Станционна” и целият град се стича да го посрещне като национален символ.  Самата улица е преименувана на негово име. Той не крие вълнението си, защото и житейски, и творчески е силно свързан с Пловдив.

- Може ли да се види този недовършения  роман?

- Интересен факт е, че въпросният незавършен роман „Янтра шуми” след това, при създаването на Националния музей на Иван Вазов в София, е иззет от пловдивската библиотека и в момента се съхранява там.

Ние правим постъпки и опити да си го върнем този ръкопис, който е завещан на библиотеката лично от Патриарха на българската литература и има писмо за това, което е факт. Така че се надявам да сполучим в това отношение, защото мястото на този ръкопис е там, където е пожелал дарителят.

- А кои са другите ценни издания на поета, които библиотеката притежава?

- Библиотеката притежава  всички първи издания на Иван Вазов още от първите му години -  първата стихосбирка „Пряпорец и гусла”, издадена през 1876 г., стихосбирките „Тъгите на България” (1877 г.) и „Избавление” (1878 г.).

Съхраняваме и целия периодичен печат от онова.. Той на всичкото отгоре е дигитализиран и всички любопитни пловдивчани могат да го видят онлайн в дигиталната ни библиотека. Там могат да прочетат и бележките на Иван Вазов. Както вероятно знаете той е бил главен редактор на списание „Наука” и на вестник „Народний глас”. И двете са издавани в Пловдив.  Освен това в много други вестници има бележки за него, негови статии. В библиотеката се съхранява прословутата двутомна христоматия от Вазов и Константин Величков.

 Така че естествено не само името ни се свързва с народния поет и писател Иван Вазов и неговото творчество, но и отношенията,  които са традиционни, издадени още приживе от него.

- Как е решено библиотеката да носи неговото име?

- Библиотеката е кръстена на неговото име повод 100-годишнината от рождението на Иван Вазов. Това се случва през 1950 година с указ на президиума на Народното събрание от 4 юли. До този момент пловдивската народна библиотека не е имала име.

- Отбелязваме и 130 години от първото издание на романа „Под игото”.  Всъщност какво значение има този първи български роман за историята на българската литература?

- Има огромно значение, неслучайно е предмет на изучаване и в училище. Всъщност това е христоматия, по която много младежи и ученици са се изучавали, макар че разбира се, има много значими издания и преди това, които се свързват с тематиката за освобождението на България.  Той е свидетел на голяма част от събитията, преживял ги е, така че всичко написано е част от неговия живот.

Всички знаем, че описанията и атмосферата в дома на чорбаджи Марко всъщност е описание на родния му дом. Всичко това, което е описано, е много истинско и много точно. Предава настроението и духа на онази епоха.

За нещастие времето доста ни отдалечи от този момент и вероятно поради много пропуски част от учениците, най-младите хора трудно могат да схванат, да разберат написаното. 

Трудно разбират езика и точно в тази посока би трябвало да се насочат усилията и на учители, и на библиотечни специалисти. Да се работи с оригиналите, защото за мен  е престъпление да се опитваме да превеждаме на съвременен език, така че да разберат младите хора.

- Продължава ли творчеството на Иван Вазов да присъства сред най-четените заглавия през годината в библиотеката?

- Ами то се класира в десетката и аз предполагам, че това идва и от задължението да бъде прочетено част от творчеството му в училище.  Но и не само! Наблюдаваме и едно преосмисляне на творчеството на Иван Вазов и в един по-късен етап.

Още от времето, когато и ние сме били ученици, задължителната литература, разбира се, че не е най-любимото нещо. После човек, когато помъдрява и има по-широк поглед, разбира значението на Вазов и на творчеството му. Свързва го с историята на България. Всичко това го кара отново да се върне към романите, които някога е прехвърлил. Отново да се върне към „Под игото”, „Немили недраги”, към стихотворенията му. Това е един вид катарзис и преосмисляне за всеки един човек поотделно и мисля, че той го прави.

- Тази година и библиотеката празнува годишнина. Какви инициативи са включени в програмата?

- Библиотеката тази година също има 2 годишнини. Отбелязваме 145 години от нейното създаване, защото тя е основана през 1879 година благодарение на много именити мъже, свързани с национално-освободителното движение и Възраждането на България. Създадена е по инициатива на Йоаким Груев, Константин Величков. Иван Вазов също е сред инициаторите. Създадена е малко след софийската.

Втората ни годишнина е 50 г. от влизането ни в новата сграда. Това се случва през 1974 г., когато е отворена официално за читатели.

- Каква програма да очакват читателите във връзка с тези годишнини?

- Цялата година минава под тази егида. Има много поредици от събития – срещи с автори и с изявени личности. Кръстени са „Литературни срещи” и ще продължат до 1 ноември, когато ще е кулминацията на честванията.

Продължават да се правят много други интересни събития като изложби,  матинета, представяне на книги във видео ревюта от наши колеги от библиотеката. Това е нещо, към което има голям интерес. Направихме вече няколко издания на  библиотечен куиз - състезание за отбори, където интересът е много голям. Има инициатива на библиотеката „145 безплатни карти”, свързана с посещението и на библиотечен тур.

Колегите развеждат хората, разказват за пътя на книгите до фондовете, за даренията, за всички редки и ценни издания, които притежава библиотеката. Разказват лични интересни преживявания. Има голям интерес. Сега през лятото ще направим пауза, но от септември започваме отново.

За мен положителното нещо от всичко това, за което говорим, е, че има голям интерес. Има съществено обръщане на пловдивчани към храма на знанието, какъвто е Народна библиотека „Иван Вазов”.

- Какво ще се случва на 1 ноември?

- Ще има много събития, но нека те да бъдат обявени през есента тогава, когато ще наближи празникът, за да бъдем по точни програмата.


Корицата на романа "Янтра шуми"