Представете си, че фирма, която държи мрежа от амбулантни търговци издаде заповед за нова търговска практика. Тя гласи, че всички те трябва да тръгнат от врата на врата с цялата си стока в куфарите и да съдействат на хората да си пазаруват онлайн от сайта на въпросната компания. Звучи абсурдно, нали? Е, през последните пет дни пловдивчани видяха тази ситуация в целия си абсурден характер, само че вместо амбулантни търговци в тази роля бяха кондукторите.
Зам.-кметът Тодор Чонов и ОКТ спуснаха към превозвачите нареждането – кондукторите напълно да съдействат и да молят пловдивчани да си купуват билети от апаратите на градския транспорт. Т.е. те поискаха кондукторите да направят така, че тяхната професия да бъде заличена, а работата им загубена. Нещо повече те поискаха от кондукторите да работят по 12,14 и 15 часа, а накрая да се приберат без надници, тъй като възнагражденията им зависят от броя на продадените билети.
Още от самото начало тази битка бе загубена. През последните четири дни в медиите излязоха десетки случая на неработещите системи, а в най-оптимистичния вариант двама от всеки шест пътници успяваха да се закупят билет от автоматите и то ако те работят.
Много от тях работиха за малко, след това блокираха. Други бяха умишлено увреждани от кондукторите, а дори тези, които добросъвестно изпълняваха нарежданията на шефовете си – апаратите даваха дефекти след няколко неправилно скъсани билети.
Цифрите са повече от категорични. В понеделник, когато започна експериментът бяха продадени 5200 билета, вторник – 4200, сряда – 3700, четвъртък – 3500. Ясно се вижда, че този брой на продадени билети е крайно недостатъчен. Освен това се вижда тенденцията - само за три дни има спад с 33% на билетите от автоматите. Или иначе казано – абсолютен крах, нещо, което бе предизвестено още, когато бе анонсирано.
Никой, абсолютно никой, не знае колко са хората,които пътуват в градския транспорт с билети. Именно това трябва да де електронната система. Според докладите техният брой е между 30 000 и 35 000 души, макар че никой не може да се подпише под това, въпреки отчетите на фирмите превозвачи. Дори да приемем, че 35 000 души всеки ден си купуват билет, това означава че в четвъртък техният брой е не повече от 10% - твърде малко на общия фон.
Идеята на системата не е просто да се късат билетчета през машина, а тя дава отговори на въпроси – как да се реформира системата, колко пътници пътуват – в кои часови диапазони, от кои спирки се качват и много други. За да работи системата е нужно поне 90% от билетите да се издават през автоматите, а картите да са само електронни. Това обаче изглежда напълно невъзможно да се случи, поне с този тип на работа.
Цялата какофония около електронното таксуване пък развърза ръцете на превозвачите, те поискаха Общината да си вземе таксуването и продажбата на карти, а те да си получават пари не километър. Нещо, от което искат от дълго време, но то може да стане единствено, ако ел системата заработи. Превозвачите смятат, че така ще вземат поне няколко милиона отгоре, отделно ще има отпаднат разходи по заплатите на кондуктори. В договорите обаче е записано ясно – при напълно работеща ел системата. Идеята е, че с нейното въвеждане ще може да се реформират линии и курсове, като отпаднат някои маршрути, които няма смисъл да се изпълняват, а при други да се намали времето между автобусите. Това е и логичното. Няма как Община Пловдив в този си вид да поеме таксуването, тъй като това е равносилно на бюджетна катастрофа.
Тук обаче отново се връщаме на действията на Община Пловдив и тяхното недалновидно решение да използват кондукторите, за да заработи ел системата. Вариантите за тези безумни действия на Община Пловдив са няколко. Единият е пълна липса на управленска компетентност от страна на Тодор Чонов и екипа му. Всичко това обаче може и да е диверсия и всъщност зам.-кметът по транспорт да събира доказателства, че системата е калпава и е невъзможно да работи в този си вид. Така той ще захвърли тези апарати за 1,8 млн. лева в коша и ще търси „нови по-модерни” методи за плащане.
Едно обаче е сигурно – системата не работи и бе обречена още от самото начало, с анонсирането на въпросния експеримент. Независимо кой от двата сценария за предрешения колапс на тези система следва Тодор Чонов, той ще трябва да се постарае доста повече. Да използва обаче хора, на които взима хляба, за да заработи това, което ще ги замени, изглежда несериозно.