Урок по човечност. С това изречение може най-точно да се определи писмото на наш читател, което описва съвсем обикновена случка от ежедневието ни.  Със сигурност във всеки един момент се случва нещо подобно някъде в милата ни Родина. Жалкото обаче е, че този тип истории сякаш остават подминавани, забравяме ги бързо и в съзнанието ни остават само онези неща, които остават горчив привкус в края на деня ни.  За да не бъдем голословни ето и самото писмо ( публикуваме го без редакторска намеса):

„Здравейте, трафиканти на новини!

Искам да споделя с Вас една добра новина от последния учебен ден. Тази сутрин докато карах детето си на училище , за да си вземе бележника и чаках в натоварения пловдивски трафик на Сточна гара пред очите ми се случи следното: Точно в 9,50 ч. на кръстовището пред Рилон-център, посока от Военна болница към Сточна гара, забелязах един млад мъж с джип „Паджеро“ рег.номер РВ 1809 РА, който беше спрял с отворена врата в средната лента.

Много се учудих какво е станало? Погледнах и видях една възрастна жена, която пресичайки се олюля и се спря да се хване на мантинелата. Най-вероятно й бе станало лошо и този мъж се притича, хвана я за ръка и я приведе през кръстовището в посока бул.”Цар Борис Трети Обединител”. След това я остави на тротоара и бегом влезе в джипа да продължи пътя си.

Нищо лошо не беше станало и може би ще се запитате защо Ви пиша? Защото през една кола вляво от джипа стоеше червена полицейска кола, в посока надлез „Родопи” и никой не слезе и по някакъв начин не реагира. Защото всичко това ставаше пред очите на десетки автомобили и хора, които стояха безучастно. Защото само един човек реагира адекватно, а какво можеше да се случи, ако тази жена беше припаднала на пътя? Може би тогава всички щяха да реагират, след като вече е твърде късно. Защото след като всичко това се случи пред очите на детето ми , то каза:

„Браво на този човек”! А аз възкликнах: „Виждаш ли, че се още има и добро”! Това беше нагледен урок по човечност в последния учебен ден. Моля, поздравете този незнаен човек и му пожелайте здраве и да намира винаги добро! Аз продължих по пътя си заредена с положителна енергия и с вяра, че доброто все още съществува, независимо какъв е човек и каква кола кара! Пиша на единствено на Вас, тъй като съм впечатлена от вашата кампания с БЧК в помощ на възрастните хора.„

Бележка на редакцията:

Редакцията на TrafficNews.bg иска да изкаже благодарността на мъжа, помогнал на възрастната жена, най-вече за това, че е запазил човечността в себе си.

В историята ясно се вижда и черното петно, което със сигурност е направило впечатление на всички. А именно бездействието на мнозина и най –вече на униформените служители на реда.Да помогнеш на човек в беда, не може да произхожда  единствено от длъжностната ти характеристика, това е нещо, което трябва да идва отвътре. Дали въпросните полицаи заслужават да носят униформите си? Отговорът на този въпрос минава през призмата на морала, но институцията, която следи спазването на реда и закона, от ден на ден доказа, че това качество не й е присъщо. Нищо, че съвременното европейско разбиране смята, че моралът е основният крайъгълен камък при писането на законите.