Де да не сме обръгнали на скандали, но досега те се застъпваха и заглъхваха като всяко чудо за три дни. Този път в чудо се видяха властимащите. Апартаментгейт отвори най-голямата пробойна в бронирания корпус на ГЕРБ, като есенен листопад заваляха пролетни оставки, а политически инженери проектанти на сегашния управленски модел обявиха, че той си отива. Че какво толкова се случи?

Получи се обичайната криза на втората управленска година. Така беше по времето на СДС, НДСВ, БСП, не я избегна и ГЕРБ, макар че кара трети мандат. Предизвикаха я сделки за недвижимо имущество на цени много по-ниски от пазарните – само за лица с властови възможности. Медиите, упреквани в соросоиден уклон, показаха стражевата си порода и се разлаяха гръмогласно, обявявайки дебелоочието за по-тежък грях от закононарушение. И опнаха болезнено чувствителна струна в душата на българина.

Една класация оглавява българинът, от която няма причини да се срамува – около 93 на сто от населението живее под собствен покрив – неговата светая светих. Това го няма никъде другаде в Европа. Мило и драго е давал, нива е продавал стопанинът земеделец, за да изучи син или дъщеря, но никога не е посягал на къщата. По времето на великото преселение от селото към града новоизлюпената квартирна бохема пееше: „Искате ли мъж да завладеете, купете му апартамент“. Нова ценност - вместо спретнатата къщурка на село. В идеал се превърнаха трите ключа. Първият – нов апартамент, панелна конфекция. Вторият – соцвозилото, което приличаше на изработка от кръжочната дейност на подрастващи. Третият – вилата. Тук вече можеше да се надгражда с половин тухла над съседа. Честта е спасена, без да се накърнява чувството за социална справедливост. Четвърти ключ няма.

А ето че сега не става дума за „един пробит долар“, а за нов бутиков апартамент, може и с персонален асансьор. За българина, който със стиснати зъби, но мълчаливо понесе разбойническата приватизация, изчезването на милиарди по офшорки и други неведоми пътища, фалити, стотици хиляди разбити съдби… това като че ли му дойде капката в повече. Сред облагодетелстваните няма как да има шофьор от градския транспорт, но няма и поне един университетски преподавател, професор от БАН, офицер, участник в омиротворителна мисия. Все още, повече от половин век, се влачат  последиците от лихвоточките по жилищноспестовните влогове, а новите отличници веднага се ползват от привилегиите на властта - бизнесът с най-висока норма на печалба. Старата градска песен зазвуча по нов начин: „Щом властта завладеете, купете си апартамент“. Преференциално, разбира се.

Такава политическа класа си отгледахме. Тя дори не схваща, че в страна, членка на ЕС, оставката е обичайна практика, не е поемане на отговорност, а понасяне на санкция. Цв. Цветанов напусна парламента с прочувствена реч, в която се обрисува като рицар на закона и морала. И не без известни основания. Нали сделките с недвижимостите масово се изповядват на данъчна, а не на пазарна оценка и от тази законодателна вратичка се възползват хиляди граждани, които сега, като не могат да побутнат придобивката му, подбиват рейтинга на неговата партия.

Проф. Огнян Герджиков неуморно се възмущава, че Кодексът за социално осигуряване от 2000 година насам е променян 137 пъти (!!!). По 7 на година. Пример за нестабилна правна среда. Тогава що за закостенялост се проявява в уредбата на правилата, които покриват пазара с недвижимо имущество?

През април 2008 година от трибуната на Народното събрание се чу самотен глас за необходимостта от операция „Чисти ръце“. И от ляво, и от дясно отговориха със смях. Просто парламентарна шегичка, която едва сега заприлича на гримаса. Защото в демократичните общества би трябвало властите да се възпират взаимно. Е, при нас взаимно се изпират. Усложняваме абревиатурите – от БОРКОР към КПКОНПИ (Комисия за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество). Но на практика няма предотвратяване, а позволяване на корупция.

Прав е проф. Андрей Пантев, че отличниците от Харвард и Оксфорд не влизат в политиката, а отиват в бизнеса. И у нас политиката е за тройкаджиите, които избиват менталните си комплекси с разни гейтове – апартаментни и други. Тогава ще припомним позабравения Михалаки Георгиев, пък и ситуацията с неговото преходно време е поразително същата: „Рози садихме, а само трънето им поникна“.

На една ръка разстояние от евроизборите какво му остава на нашего брата електоралната единица? Ами да пипа бюлетината с ръкавица.

Евротриптих 3. На 26 май българинът е пред дилема: Към урните или за гъби. Разбираемо е...Толкова ментета и само ненавистта между основните опоненти е истинска

Евротриптих 1. Остаря ли шапката на старата грешница Европа?Конфедеративно обединение на суверенни народи или разпад? Първото е трудно постижимо, второто не е трагедия