Парламентарната комисия по земеделието, храните и горите прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г., в частта за земеделието. „За" гласуваха 13 народни представители, „против" - трима, четирима се въздържаха, съобщи БТА.

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски каза, че политиката в аграрния сектор с този бюджет е съобразена с приоритетите и целите на националната програма за развитие на България, която установява стратегическа рамка за развитие на страната ни до 2030 г., националния средносрочен фискално-структурен план на България за периода 2025-2028 г., Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. и други програмни документи. Един от включените в националната програма за развитие до 2030 г. приоритети е устойчиво селско стопанство, коментира министър Абровски. Той уточни, че в детайлизираната стратегия на приоритета са заложени пет подприоритета – структурна и секторна балансираност на селското стопанство, доходи на земеделските производители, конкурентоспособност на селското стопанство, роля на аграрния отрасъл за опазване на околната среда, управление на рибарство и аквакултури, реализацията на които ще позволи укрепване на селското стопанство в дългосрочен план.

През 2026 г. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще работи в три области на политики, съставени от комплексен набор от 16 бюджетни програми, съобразени с управленските приоритети на страната и националните интереси в отрасъла, и представени в програмния и ориентиран към резултати бюджет за 2026 г., посочи министър Абровски.

Директорът на дирекция „Финанси и управление на собствеността" в земеделското министерство Десислава Стоянова представи основните параметри и цели на законопроекта за държавния бюджет в частта му за земеделието. Планираните приходи в проектобюджета на МЗХ за 2026 г. са в размер на 132,8 млн. евро, което е ръст спрямо миналата година с 20 млн. евро. Предвидената разходна рамка на министерството е в размер на 200,3 млн. евро, от които за политики в областта на селските райони са 158 млн. евро, на рибарството и аквакултурите - 5,2 млн. евро, на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча - 24,3 млн. евро, а за бюджетна програма „Администрация" са 12,8 млн. евро. Разходите за персонал на министерството са в размер на 136,2 млн. евро, като нетното изменение спрямо миналата година е 5,9 млн. евро надолу и включва ефекта от промените, свързани с подоходната и осигурителна политика на правителството, посочи Стоянова. За разходи за издръжка и други текущи разходи в проектозакона за държавния бюджет са предвидени 46,1 млн. евро.

В бюджета на МЗХ има и допълнителни 12 млн. евро за изпълнение на дейности по Националната програма за профилактика, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонози за периода 2025-2027 г. Разходите за данъци, такси и административни санкции са на нивата от миналата година – 1,4 млн. евро.

По отношение на субсидиите и другите текущи трансфери в проектозакона на държавния бюджет за 2026 г. са разчетени 14,98 млн. евро за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи", като средствата се запазват на нивата от 2025 г.

Капиталовите разходи са намалени спрямо предходната година поради компенсиране на намалението в издръжката и те са в размер 1,7 млн. евро. Изплатени са задължения от предходни финансови години в размер на около 400 000 евро, които са отразени в рамките на проектозакона, каза Стоянова.

По отношение на финансирането на разходите бюджетното взаимоотношение с централния бюджет е 118,6 млн. евро. То ще обезпечи разходите и трансферите, като се добавят реализираните от МЗХ собствени приходи.

 

По бюджета на Селскостопанската академия е определена сумата от 43,2 млн. евро, което е увеличение с 3,7 млн. евро спрямо 2025 г. По отношение на трансфери към сметки за средства от Европейския съюз (ЕС) са предвидени 18,1 млн. евро, които в основаната си част представляват национално съфинансиране, за многогодишните програми за профилактика, контрол и надзор на болестите по животните и свързаното с тях финансиране от Европейската комисия, както и програмата за спешни мерки по регламент на Европейския парламент и други.

Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие" (ДФЗ) Владислава Казакова представи основните показатели по проектобюджета на Фонда, както и планираните средства от ЕС.

Бюджетът по сметката на средства от ЕС е 482,7 млн. евро, като покрива националното съфинансиране по европейските програми, които изпълнява ДФЗ. Общият размер на разходите за 2026 г. е 300,9 млн. евро, от които за земеделието и селските райони са 281,9 млн. евро, за рибарството и аквакултурите – 0,5 млн. евро, по бюджетна програма „Администрация" – 18,5 млн. евро.

Заложените за тази година приходи на ДФЗ са 1,5 млн. евро, което е същата сума като 2025 г. Разходите за персонал са в размер на 35,2 млн. евро, а средствата за издръжка са 33,6 млн. евро, в които влизат 25,2 млн. евро за извършване на плащания за финансиране на разходи за ДДС на общините по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020, Стратегическия план и Програмата за морско дело, рибарство и аквакутури (ПМДРА) 2021-2027. Предвидените разходи за издръжка на Фонда са в размер на 8,4 млн. евро, което е намаление с над 1 млн. евро спрямо миналата година, посочи Казакова. Капиталовите разходи на ДФЗ за 2026 г. са в размер на 1,8 млн. евро, което е намаление с 50 на сто на годишна база.

Средствата за субсидии са заложени на нивата за 2025 г. - 230,3 млн. евро, в това число за държавни помощи, преходна национална помощ, възстановяване на разходи за ДДС по училищни схеми и други подпомагания. В областта на краткосрочните и инвестиционните схеми за кредитиране са предвидени 61,3 млн. евро за 2026 г.

Прогнозно-разчетните средства до края на годината за възстановяване на разходи за ДДС на общини, одобрени по ПМДРА, са в размер на 35,3 млн. евро, които се залагат по централния бюджет.

Планираните плащания със средства от ЕС през 2026 г. са над 1,68 млрд. евро от сметката за средства от ЕС на ДФЗ, от които 1,2 млрд. евро от ЕС и почти 483 млн. евро от националния бюджет. По ПРСР планираните плащания са в размер на 704,98 млн. евро - 282,49 млн. евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 422,49 млн. евро от националния бюджет. За пазарни мерки са планирани 107,37 млн. евро, в това число 55,34 млн. евро от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 52 млн. евро от националния бюджет. Директните плащания от Европейския фонд за гарантиране на земеделието са 841,53 млн. евро. В областта на рибарството и аквакултурите са предвидени 27,52 млн. евро, от които 19,27 млн. евро от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и 8,25 от националния бюджет.

Казакова призова при подготовката на бюджета за следващата година да бъде извършен задълбочен анализ за дейността и ефективността на отделните институции в държавата, който да спомогне за по-добро разходване на публичните средства.

Свилен Трифонов от ПГ на „Демократична България" смята, че проблем в бюджета е липсата на отговор как държавата ще направи земеделието по-конкурентоспособно. Според него в настоящата бюджетна рамка преобладава финансиране на текущи дейности, но липсват инвестиции, които да променят начина на производство или да повишават ефективността. Трифонов открои и като особено тревожна липсата на ясна визия за възстановяване на напоителните системи. Той каза, че няма и нови политики за стимулиране на българското производство на плодове, зеленчуци и животинска продукция.

Шендоан Халит от ПГ на „ДПС" заяви, че ще подкрепят проектобюджета, не защото е идеален, а защото земеделието има стратегическо значение за България. Според него има възможност за прецизиране на законопроекта между първо и второ четене в няколко важни направления - инвестициите в напояването, подкрепата за чувствителните сектори и укрепването на административния капацитет, за да се подобри обслужването на земеделските стопани.

Председателят на комисията Явор Гечев от ПГ на „Прогресивна България" каза, че има голямо желание за сериозни политики за напояване, но смята за твърде амбициозно да направят проекти, които тази година да могат да бъдат финансирани. Той съобщи, че до края на годината тяхната парламентарна група ще предложи редица политики, които да дадат насока. По думите на Гечев този проект на бюджет е на база реалността.

Кръстьо Врачев от ПГ на „Възраждане" изказа мнение, че най-слабите места на бюджета са много високата зависимост от европейското финансиране, сравнително ограничения национален ресурс за напояване и адаптация към климатичните промени, липсата на видимо увеличение на държавните помощи.

Десислава Танева от ПГ на „ГЕРБ-СДС" отбеляза, че трябва да се отчетат и положителните неща – с предложения бюджет се обезпечават плащания, които следва да се направят през ДФЗ по европейските програми, държавната подкрепа на земеделските стопани. Тя добави и уверението на финансовия министър Гълъб Донев за обезпечаване на 170 млн. евро за „иранската помощ". По думите на Танева представителите на „ГЕРБ-СДС" разбират, че това е бюджет за четири месеца, но не могат да видят някаква стратегия, а трябва да има национална такава.