Свързани новини

„Изолацията бе по-тежка от вируса. 14 дни под ключ се оказаха най-сериозното изпитание, с което съм се сблъсквала”. С тези думи пловдивчанка, преборила коронавируса, описа социалната си борба с вируса.

Иванка разказва пред TrafficNews, какво е да си с диагноза COVID-19.  Пловдивчанката е на 38 години. Заради пандемията остава без работа. Тя е майка на 5 – годишно дете.

В началото на юли малчуганът се прибирал от детска градина с хрема. Детето било оставено в дома си, за да не зарази останалите хлапета в градината.

„На втория ден вдигна температура – 37,4. Консултирах се по телефона с педиатъра ми, който ме успокои, че е летен вирус, характерен за децата. На третия ден, хремата хвана и мен. Вдигнах температура, но беше лека – 37,5. Отново се свързах с личния ни лекар. Отново ми казаха, че е просто грип. След 2 дни обаче все още бях с температура”, започва разказа си жената.  Тя живее отделно от родителите си, но често ги посещавала. Майка й и баща й са в рисковата група – над 60 години.

„Те се притесняват много от коронавируса. Затова реших, за тяхно успокоение да си направя тест. Мина още ден и аз се чувствах добре. Нямах температура, хремата ми отслабна и детето вече беше видимо здраво. В крайна сметка отидох на ПСР. Бях сигурна, че резултатът ще бъде отрицателен ”, каза Иванова.

Оказва се обаче, че прогнозата й е грешна. Още на същия ден на теста, тя получила обаждане, в което е чула „Съжалявам, но сте положителна за COVID-19”.

„Първо помислих, че е шега, но лекарят беше много обстоен с това какво и как трябва да действам. Бях в шок. Трябваше да уведомя семейството си. Те се притесниха, но повече бяха уплашени за мен”, допълва жената.

Ден след „лошата” новина, инспектори от РЗИ са се свързали с нея. Междувременно, невярваща в резултата, Иванка направила още един ПСР тест в друга независима лаборатория. Резултатът – отново положителен.

„От Здравната инспекция бяха много любезни. Разпитаха ме обстойно за симптомите, за това как се чувствам и ме успокоиха. В началото, след като разказах какво се е случило, лекарките не вярваха. Питаха ме за загуба на обоняние, за кашлица, температура, главоболие и болки в тялото. Не можеха да повярват. Обясниха ми, че трябва да остана 14 дни вкъщи – сама, само с детето. Всичките ми близки, трябваше да се изолират и да си направят тестове. На половинката ми, и на родителите ми бяха отрицателни. Така останах в дома си”, разказва още Иванка Иванова.

Първите два дни пловдивчанката се е чувствала странно. Приела го е като малка почивка от всичко и всеки. Но след 4-тия ден социалната изолация оказала влианието си.

„Детето започна да не спи следобед – не беше изморено. Скучно му беше, не можеше да излиза навън. Аз се постарах да го занимавам с различни игри – пъзели, мозайки, книжки за оцветяване. Нещата излязоха обаче извън контрол. След седмица под ключ, детето поиска да отиде при баба и дядо. Липсваше му и тати. Опитах се да му обясня, но то се разплака и ме попита „Не ме ли искат повече?”. Това беше най-големият кошмар. Сълзите се стичаха и само ме питаше, дали все още е обичано, защо не го искат близките му и кога ще може да прегърне баща си, баба си и дядо си”, допълва Иванка .Тя описва като истински кошмар изолацията.

Жената се отдала на книги, дълги разговори по телефона, йога и развлекателни предавания. За да е по-близко със семейството си най-често са провеждали видео разговори.

„Втората седмица вече започнах да броя дните до края на този затвор. Отдадох се и на чистене. Два пъти измих прозорците. Направих ревизия на гардеробите. Отдадох се и на готвене – качихме с детето по 3 килограма”, шегува се пловдивчанката.

През целия период на изолацията, нито един ден тя не се е почувствала зле. Регулярно с нея се е чувала личната й лекарка. РЗИ и полицията са направили една проверка, дали спазва карантината си.

„Много ми беше мъчно, когато майка ми носеше продуктите. Аз отключвах и ходех в другия край на коридора, тя само отваряше вратата, оставяше чантите и само си разменяхме по някоя дума. Детето се засилваше да я прегърне, но аз го хващах и не му давах да се доближава”, с мъка разказва пловдивчанката.

Последните дни са се отразили най-тежко на младата майка. Тя и детето й вече едва издържали затворени в дома си – здрави, без симптоми и без социални контакти.

„Заради изолацията изпуснах 3 интервюта за работа. Бях възпрепятствана заради вируса”, каза още пловдивчанката.

Така дошъл и ден 15. От РЗИ са предоставили възможност на жената да отиде до лаборатория, за да си направи задължителния тест.

„Интересното бе, че само на мен изискваха тест, не и на детето. Според лекарите най-вероятно то първо е прекарало вируса и е заразило мен. Направих ПСР-а, резултата бе отрицателен.  Изследването бе в една частна лаборатория. Направих си обаче и кръвен тест за анти тела – всички сегменти бяха отрицателни. Все едно никога не съм била болна. Така живота ми продължи”, допълва излекуваната пловдивчанка.

Оказва се обаче, че жената още 10 дни се е водила болна.

„Един ден бях с детето в парка. Получих обаждане от РЗИ, че все още се водя болна. Казаха ми, че отрицателният ми резултат не е пристигнал. Изпратих по мейл бланката от лабораторията. Минаха още 3 дни и отново се обадиха от РЗИ, отново ми казаха, че нямат резултат. Отидох директно в лабораторията. От там ми дадоха разпечатани резултатите и отидох в РЗИ. Оказаха се, много мили жени. Успокоиха ме, че не е в мен грешката, а на лабораторията”, завърши жената.

Днес тя и детето й отново са сред близките си. Пловдивчанката обаче се съмнява, че е била просто част от статистиката.