Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което членуват големите търговски вериги, обвини Комисията за защита на потребителите (КЗП), че подвежда потребителите с неточна информация и интерпретации. По повод изявленията на председателя на КЗП Мая Манолова сдружението изпрати аналитична справка, чиято цел е да „разграничи реалните факти от популистките интерпретации на единични числа и примери“.

По-рано днес Манолова обяви, че първите проверки във веригите показват надценки до 150% при някои храни, като маслото е първенец по оскъпяване.

„Индекс 140“ не означава 140% надценка

Според СМТ най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби. Евростат мери сравнителни ценови равнища, при които средното ниво за ЕС е база 100. „Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140%“, поясняват от сдружението.

Според справката общото ценово равнище на стоките и услугите в България е 62,5% от средното за ЕС – най-ниското в съюза, а индексът за храните е 92,6%. Хлябът и зърнените продукти у нас са 81,4% от средноевропейското равнище, месото – 71,5%, а рибата – 87,1%. „Защо тези факти се премълчават?“, питат от СМТ.

Къде отива разликата при маслото

За стоките с по-висок индекс, като кравето масло с индекс 142, сдружението посочва три причини. Първата е ДДС – в България всички храни се облагат с 20%, докато в Германия ставката е 7%, във Франция – 5,5%, а в Полша и Испания за базисни храни тя е между 0% и 5%.

Втората причина е недостигът на суровина. „България произвежда едва 10% от кравето масло, от което се нуждае. Останалите 90% са внос, купуван на международни борсови цени, към които се добавят транспорт и складиране“, посочват от СМТ.

Третата е разликата между надценка и печалба. Според сдружението брутната надценка покрива всички оперативни разходи на магазина, а след плащане на ДДС, хладилен транспорт, ток, заплати и бракувана стока чистата нетна печалба е едва около 3%. По данни на НСИ и ИПИ, цитирани от СМТ, за периода 2021–2026 г. средната работна заплата е скочила с 88,5%, цените на производител в хранителната промишленост – с 68,3%, а транспортните услуги – с 47,3%.

„Няма монопол“

Сдружението отхвърля и твърденията за господстващо положение на веригите. „Твърдението, че веригите контролират над 70% от пазара, не се потвърждава от нито една официална статистика“, пише в справката. Според цитираните данни на НСИ и ИПИ приходите на големите търговски вериги формират малко над 50% от общия пазар на храни.

Вносът – заради липса на българска суровина

От СМТ твърдят, че вносът на плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти е резултат от остър недостиг на местна суровина, а не от желание за замяна на българското производство. По данни на МЗХ и Центъра за аграрни и селскостопански политики (САРА), на които се позовава сдружението, вносът покрива между 60% и 70% от потреблението на мляко и млечни продукти, 40–70% от плодовете и зеленчуците, над 80% от телешкото и 40–60% от свинското месо.

Като причини са посочени ниската производителност, ниската добавена стойност от единица площ, разпадът на системата за напояване, изтичането на субсидии към фиктивни стопанства и липсата на коопериране между малките производители. Сдружението цитира и данни на ИПИ от юни 2025 г., според които прекият икономически ефект от модерната търговия е 9,3 млрд. лв., като над 5,8 млрд. лв. отиват за разплащания с български доставчици.

Пет въпроса към КЗП

СМТ отправи пет въпроса към комисията „за да бъде публичният разговор обективен и пълен“. Сдружението пита колко продукта са проверени и при колко от тях е открита 150% надценка, какви са най-ниските надценки при ключови стоки и защо се обявява само най-високата единична стойност.

Вторият въпрос е дали КЗП разяснява, че надценката не е печалба и покрива ДДС, ток, транспорт, заплати и бракувана стока. Третият – защо при сравненията с Европа се премълчава ефектът от 20% ДДС и казва ли се, че числата на Евростат са ценови индекси, а не проценти печалба.

Четвъртият въпрос е защо се проверява само последната отсечка от веригата – магазинът, и анализирани ли са разходите при преработвателите. В петия сдружението пита: „Ако има съгласие, че в българското производство има тежки структурни проблеми, оскъпяващи храните, това не означава ли, че малките магазини от традиционната търговия също са принудени да продават на по-високи цени?“

„С проверки се установяват нарушения и СМТ подкрепя санкциите при доказани простъпки. Но с публично сочене на виновници и административен натиск цените на рафта не стават по-ниски. Потребителите заслужават истината, базирана на пълния икономически контекст“, завършва справката.