С пълно фиаско приключи петото заседание на съвместната българо-македонска комисия по историческите въпроси. На него двете страни обсъдиха учебниците и дебатираха около личността на Гоце Делчев.  „Тази среща беше по-скоро разочароваща, а дискусия около това какъв е Гоце Делчев нямаше”, призна пред Би Ти Ви историкът проф. Ангел Димитров, който е съпредседател на комисията от българска страна.

Той уточни, че нашето предложение е било свързано с чествания на събития и личности от общата ни история.

„В текста, който ние предложихме като аргумент за общи чествания на Гоце Делчев, са включени всички важни биографични  характеристики на тази личност, но за тях това е проблем. Разговорът беше изместен към контекста след живота на Гоце Делчев, един социологически и политически ракурс, в който трябва да се обясни колко той е важен за македонския народ, как се е превърнал в символ", оплака се проф. Димитров.  

По думите му когато се проявява едно нежелание да се допусне тема за разискване, това преминава онази граница, която създава добрата атмосфера за истинската работа. 

 Проф. Димитров напомни, че на предишната среща на комисията е присъствал и премиерът на Северна Македония Зоран Заев, а кандидатът за президент Стево Пендаревски заявил, че очаква бързи резултати.

"Аз съм съгласен с това, но очевидно моите македонски колеги не са. Политиците проявяват по-голяма воля за промяна", каза още той. Покрай разправиите за Гоце Делчев  в крайна сметка не останало много време да се обсъдят учебниците.

„Ако не беше нашето настояване да свършим поне малко работа, нямаше да може да отхвърлим и тази малка част от учебниците, които разглеждахме. Нашите възражения бяха в няколко посоки. Неточната употреба на историческата география - тоест карти, които не отговарят на времето, което илюстрират. Имаше неточни определения и на някои от племената, които бяха обявени за македонски, а те не са такива”, обясни историкът.

„Една от основните ни забележки е начинът, по който е третирано посещението на апостол Павел, който създава две християнски общини и има свое послание към тях. В интерпретацията в македонските учебници става въпрос за македонски народ, че създава македонска църква и че македонците станали християни и когато дошли славяните, те приели веднага името македонци и затова били превъзхождали съседните народи”, обясни още проф. Ангел Димитров

 

43 години митарстват костите на Гоце Делчев-укривани, крадени и взривяваниМинават през Баница, Ксанти, Пловдив и София, комунистическата власт ги подарява на Скопие