Бюджетната комисия прие актуализацията на държавния бюджет на първо четене. Още 400 млн. лв. са предвидени за подпомагане на бизнеса и програми за заетост във връзка с преодоляване на негативните последици от пандемията. Предложено е по централния бюджет да бъдат осигурени средства за произвеждане на президентските избори, а 100 млн. лв. са предвидени като допълнителни средства за АПИ за текущ ремонт и поддържка на републиканската пътна мрежа. Предвидени са и средства за увеличение на парите в резерва.

Разчетите на правителството показват, че ще се съберат повече от 2 млрд.лв., затова държавата ще може да поеме извънредните разходи за здравеопазване и подкрепа на бизнеса. На база преизпълнението на приходите с 2 млрд. лв. от МФ предлагат увеличение на разходите с 1,807 млрд. лв., като актуализацията на бюджета е направена на база най-лошия сценарии на развитие на пандемията.

Близо 3 млрд.лв. са разходите за COVID мерките тази година, посочи зам.-финансовият министър Виолета Лорер, като мерките включвали здравните и икономически финансови мерки, както и парите за добавката на пенсионерите. Според финансовото министерство бюджетният дефицит ще намалее до 3% през 2022 година и до 2,3 на сто през 2023 година. Политиката на затягане на коланите е неадекватна, каза депуратът от БСП Румен Гечев.

По думите му дори добре развити страни като Испания и Белгия, не съставят бюджети с такъв малък дефицит – Испания залага 11% дефицит, а Белгия – 9,4%. Според Гечев с 3% дефицит няма да можем да излезем от последното място, което сме дълбаели.

„Наистина сме поставени в условия, в които можем да се сблъскаме скоро с две предизборни кампании и затова е важно между първо и второ четене по някакъв начин да бъде постигнат вариант, който да не наруши дългосрочно фискалната стабилност. Трудно ще бъде, тъй като е естествено да бъдат удовлетворявани предизборни ангажименти, каза Петър Чобанов от ДПС и подчерта, че са нужди промени между двете четения.

Увеличиението на пенсиите не нарушава бюджетната рамка, категоричен беше финансовият министър Асен Василев по време на обсъжданията на актуализациите на ДОО и държавния бюджет. По думите му в средносрочна прогноза 2022-2023 допълнителният разход на НОИ, свързан с индексацията на пенсиите, не нарушавала стабилността на бюджета и няма да влезем в процедура по свръхдефицит. Промените, заложени в бюджета на НОИ, свързани с актуализацията на пенсиите, съвсем спокойно се побират в бюджетната макрорамка на бюджета за 2022 година, посочи още Василев.

Василев изтъкна, че заварената в АПИ ситуация била "скандална". По думите му там са заварили два типа дейности.

"Единят тип беше по изграждането на АМ "Хемус", където имаше заделени финанси, една голяма част от тях бяха раздадени като аванси, след което ние заварихме надфинансирани дейности,раздадени 72% от парите за магистралата при построени 11% от магистралата. Там има достатъчно средства да продължи строителството в рамките на тези аванси, направени са допълнителни 80 млн., с които да се правят допълнителни разплащания. Другите пари бяха прибрани обратно, за да не бъдат раздадени още аванси на незнайни фирми, без да бъде направено нищо", цитира 24часа.

Другата дейнсот, която е недофинансирана, е дейността по текущи ремонти. Парите от Хемус не могат да се използват за текуши ремонти. По същия начин, но с обратен знак бяха направени безобразия в частта с текущи ремонти, където при одобрен бюджет от 380 млн. са възложени ремонти на стойност 1,5 млрд.лв. без финансово обезпечаване.

За догодина е предвидо увеличение от 900 млн.лв. на бюджета на АПИ, така че те да бъдат достатъчно финансирани, каза министърът. Въпреки увеличението за АПИ и това за социалните помощи, свързани с линията на бедност и увеличението за пенсионерите, в бюджета догодина при 3% дефицит, остават 3,3 млрд.лв. за допълнителни политики.

Василев посочи и, че при следваща силна COVID криза, тези 3,3 млрд.лв. за политики ще бъдат по-малко, както са по-малко и тази година, но със сигурност спестените 500 млн.лв. от разходите за персонал и издръжка на държавните чиновници, били напълно постижими. По думите му има много чиновници, чиито брой трябва да се намали. "Част от които са много ценни и вършат страхотна работа. Част от които не са чак толкова ценни и има отпаднала необходимост за тях. Това трябва да бъде заложено като политика, ако искаме да има истинско електронно управление", каза Василев.

Според него на много места има неефективни процеси, има незаети бройки, които продължават да се бюджетират като щат. Има функции, които са с отпаднала необходимост и сме помолили министерствата доколкото е възможно, да направят тези прегледи и да направят един функицонален анализ и да подадат обратно бюджети, които отговарят на нуждите и дейностите, които трябва да правят. Не да се вземе миналата година и да се увеличат 20 % разходите за персонал. Това е фискалната отговорност, която видяхме в тазгодишния бюджет. Фискалната отговорност, която залагаме е всяко министерство да си направи функицонален анализ, да види къде са му ключовите процеси, къде може да се направи актуализация и промяна и на база на това да се направи бюджет", заяви още министър Василев.

"Парите, които плащаме за персонал и издръжка, са повече от парите, които плащаме за пенсии, посочи Василев. Василев посочи още, че бюджетите на общините тази година са започнали да се възстановяват, докато миналата година са били силно ударини и са го превъзмогнали основно през кредити. На мен голяма част от дейността ми като министър на финансите беше да помагаме на общините да обслужват тези кредити, така че да не изпадват в несъстоятелност.", посочи Василев.

"Що се отнася до фискалната децентрализация поканихме общините и на обществен съвет, дали сме им информация от НАП по общини как се движат приходите от различните видове данъци. Тъжната картинка е, че 40% от данъците се събират в София, от тази гледна точка бюджетът играе голяма преразпределителна роля", допълни още финансовият министър.